04.8 21:00ч
Трявна
РЕЖИСЬОР  
 БОРИСЛАВ ИНГИЛИЗОВ
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2009      времетраене    3мин
жанр    Драма Сатира       технология    Анимация      тема    Иронични обрати
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Недев
публикувано на 14 Юни 2015
К акво би взел със себе си, ако попаднеш на самотен остров?
 
Това, извън всякакво съмнение е най-шизоидният въпрос на онова компресирано безумие, щедро гарнирано с полуфрабрикатна безпътица в топлия комфортен сос на парализиращата неувереност, наречено съвремие.
 
Друга моя любима фраза е: “Имаш мръсно подсъзнание!”. Разбира се, че е мръсно, та там гълъбите кълват остатъците от самота, завещана ти от детството; всичките ни щения, като тук и дума не иде поне за условна хигиена, водят безспирна борба в топлата, лепкава влага между бедрата на невъзмжната любов. В сблъсъците на страховете един в друг се отделя такава енергия, че всичко, държано конклав от цензурите на на съзнанието, лишило се от лукса да бъде автентичен модел на себе си, биват разтопени в общ смисъл, общо тяло на неартикулируеми тревоги.
 
Понеже са неразпознаваеми, ще рече, запазили са същина, но в категорична, безусловна безформеност, тези страхове успяват, все пак, да пробият цензуриращата мембрана на съзнанието и нахлуват в него, дегизирани като мръсни вицове.
 
Има два вида генерални типа простота и една второстепенна, която е разядка. Първата простота е добродушната, съзидателна простота. Човекът на село, в известен порядък, е добър пример. Не знае много за класическата немска естетика, не се интересува от Елизабетинската поезия, насърчава системно създаването на по-издръжлива порода коне, оглежда се за меринос, да тегли по една на овчиците му, защото знае, че тази порода има чудесна вълна, но отказва да приеме, че биологичните видове имат склонността да проявяват нови качества, за да отговарят на потребите на околната среда.
 
Вторият тип простота е агресивна, свирепа и деструктивна. Хората от този тип също не подбират много от философия, но за разлика от селянина, който крои гръмки планове и чертае нови перспективи пред абаджийството, хората от втория тип не спират да говорят, защото се досещат, ако питаш мен – интуитивно, че млъкнат ли, ще им се наложи да мислят. А това, види се, не им е по вкус.
 
Докато първият е съзидателен, защото,  нека играем открито, не сме ти и аз хората, които съхраняват традициите, а онзи човек на село, то вторите са деструктивни, защото тероризират младите интелектуалци с щедри, безсрамни експозиции на естествената атрофия на застаряващата женска форма. Селянинът има отношение към празника, защото има отношение към делника. При вторите това липсва. Празникът за вторите е липса на общ емоционален, смислов и естетически профил. Нещо като разврат около маса, наричана за представителност – трапеза.

Хуя ми трапеза! Трапезата не е отношението на субектите, около масата, към обектите на масата, а взаимотношение на субектите, около масата, чрез метафората на храната, на масата.
 
Третият вид простота е, така наречената, от Ян Хус, свещена простота. Знаеш, онази старица, която хвърлила пръчка върху кладата, на която щели да изгорят човека, борил се за нейната свобода. К’во да говорим.
 
Какво би взел със себе си, ако попаднеш на самотен остров?
 
Греховете, благоподаянията и душата. Това са трите неща, които човек винаги носи със себе си. А самотният остров е просто лоша метафора на онова, в което живееш.  Забележи “Самотен” остров.  Защо човек изпитва потребност да се озове на самотен остров? Това е ясно, но защо имаш право да вземеш, когото или каквото пожелае със себе си, и островът отново да бъде самотен?
 
Хората от втория тип, Жак Брел заключва: “Те не живеят, господине. Те мамят!”
 
Филмът е фантастичен.
 
От предложените горе идеи,  извеждам заключение, което този път има отношение към филма.
 
Така, както онези хора нямат отношение към празника, понеже им липсва отношение към делника, така и човек, нямащ отношение към себе си, не би имал отношение, към битието си
 
А отношение към себе си, прдполага, като екзистенц минимум, наличието на нещо, което бихмо могли да арткулираме като “себе си”.
 
Струва ми се, че това “себе си” е сбор от ценносите, принесени в жертва на олтара на езическите идоли на безметежното задоволство.
#БОРИСЛАВ #ИНГИЛИЗОВ #weather #forecast #прогноза #за #времето #българска #анимация #2009 #bulgarian #animation #bg #bulgaria #borislav #ingilizov #borislav #ingilisov #metafore #метафора #ирония #irony

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018