РЕЖИСЬОР  
SOUND DESIGN  
 ROBERT LÖBEL
 DAVID KAMP
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Германия     •     2013     •     4мин
жанр
Философски
технология
Анимация
тема
Д окато гледах WIND, нямаше как да не направя връзката с Единбург, известен с вечния вятър и дъжд, които тормозят жителите на този иначе чудесен град. Вече втора година времето се мъчи да саботира опитите на местните (както и моите) да приличат на нормални хора, да живеят нормално и да се радват на външния свят. Но поставен в такова положение, рано или късно се адаптираш: научаваш се да живееш въпреки агресивните метеорологични условия, да съществуваш, макар и подгизнал, със зачервено лице, насълзени очи и рошави коси. Налага се да продължаваш да живееш, макар и наклонен на 45 градуса, за да не те отвее нанякъде.

Така и в WIND хората са устремени напред, борещи се с безумния вихър насреща им. Вятърът е част от ежедневието им и и те, както единбургчани, са се научили да се приспособяват. Само че, за разлика от единбургчаните, хората от филма не се оплакват. Те напълно са се пригодили към това положение: майките пускат децата си като хвърчила, за да ги успокояват и забавляват, чашите продължават да се пълнят, макар и в хоризонтално положение. После се задава човекът, който слага нова шапка на всяка крачка; фризьорът, чиято работа се е свела до еднообразно клъцване на твърде дългите коси (защото в такова време прическата няма никакво значение, стига косата да не ти влиза много-много в очите); играчите на пинг-понг, които си играят самотно, макар и по двойки. Единственото разнообразие: да те препикае някое веещо се на каишка куче. Идилия!

WIND предизвиква усмивка. Предизвиква и тъга, негодувание, а може би и малко разочарование. После идва размисълът и осъзнаването, че и реалността ни не е по-малко ветровита, в безсмисления смисъл. Тази простичко нарисувана анимация с остри ръбове и геометрични форми, които ясно очертават скованото хорско битие, представя парадокса на Сизифовото проклятие - да се трудиш, гърчиш и мъчиш напразно, до края на вечността. За този абсурд се сещам, когато главният герой (който с нищо не се различава от останалите, но нека го наречем така, понеже ролята му в рамките на този малък нарисуван ад е ключова) достига целта си, единствената явна цел в тази ветровита вселена, и се оказва, че тя е продължение на безцелността. За миг вятърът спира и настъпва покой. Да, най-сетне свобода от постоянното бреме! Да, ама не: хората са объркани. Толкова объркани, че фризьорът клъцва носа на един от клиентите. Толкова спокойствие не е нормално. Не е полезно да си толкова свободен, че да можеш да стоиш изправен, да няма нужда да се изгърбваш. Когато колелото се завърта отново, няма как нещо у теб да не трепне болезнено - абсурдът е пълен, трагикомедията продължава, а керванът си върви насред пустошта.
автор
Мила Даскалова
на 22 Февруари 2014
#wind #Robert #Löbel #роберт #робърт #лобел #льобел #2013 #германия #germany #вятър #философски #philosophical #анимация #animation #битие #germania #absurd #paradox #абсурд #парадокс #david #kamp #без #смисъл #машина #куче #старец #dog #man #old #machine #society #общество #закон #физика #law #phisycs

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017