09.4 19:30ч
Велико Търново
2015
номиниран
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  

държава    България Сърбия       година    2012      времетраене    24мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Иронични обрати Разруха
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ангел Иванов
публикувано на 18 Май 2014
Д ействието във филма се развива в източния сръбски град Бор – миньорско-металургично селище близо до българската граница – със замърсен въздух и истории, които чакат да бъдат разказани и кинематографирани. Режисьорът Михайло Коцев прави тъкмо това.
 
Арена на достоверно предадените реални събития (“Яловина” е по истински случай) всъщност е провинциална работническа постюгославска Сърбия с нейните националистически тежнения и чисто човешки драми. Доминиращата тема витае в прашното пространство и направо струи от включените телевизори и вчерашните вестници. По същото време в Белград улични демонстранти атакуват американското посолство, а “албанските терористи убиват отново”. В тази долитаща отвън и самоизграждаща се отвътре среда, не е чудно, че по-малкият брат носи христоматийна фланелка “Косово е сръбско!”, като код, че измъкването от колективните нагласи, от угнетяващата действителност и, в последна сметка, от напрягащия град с ограничени жизнени алтернативи, ще е проблематично. В края обаче той напуска Бор и пише „Как измамих яловината”. Спасение с белези…
 
Атмосферата на работническото пространство е визуализирана през характерни сцени и детайли от битовата и градска среда: матрака на стълбището; пълната с чаши мивка; безпорядъка в жилището; мината, която е дори изкуство на стената (Яловина е навсякъде, в душата също!); надписите по фасадите на втори план, славещи Партизан; тъмната кръчма на миньорите и др… Перспективите са мрачни, но поне идеята за Някаква перспектива не е загубена. Или както се пее в популярното парче:
 
Действителността е черно-бяла, а бъдещето – сиво…
Перспективата за нас е бира и евтини цигари от магазина…

 
Персонажите са едновременно специфични, но и фабрикувани от авторовото въображение в услуга на драматургичната линия, очаквани в наличност, но повече пръкнали се от живия живот. Това са хората, които срещаш в малкия потискащ град…
 
Двамата братя Страхил и Марко, които живеят без родителска опека, толкова сами и толкова заедно. Малкият е чистото дете, подлъгано от улицата, имащо все пак за авторитет големия си брат. Страхил е покровителят, който бди и защитава. Преживял и надмогнал амбиции, мечти и разочарования. Философски приел работа, семейство и живот – такива, каквито са. Мъдър и смирен, разхожда кучето из разпадащия се град. Много прилича на Монти Броган (Едуард Нортън) от ”25th Hour” на Спайк Лий. Остава му само последната битка – за душата на Марко. И двамата пишат, веднъж за да осмислят случващото се, и втори път - за да избягат от него.
 
Тук е още приятелят от детството, избягал рано-рано, изучил се и сега пристигнал обратно, само за да направи репортаж за мястото. Бирата с него е сладка, но спомените и констатциите за настоящето горчат. Тук е и връстникът, избрал криминалните схеми, за да преодолее материалната посредственост. Местният дявол, който кара хубави коли и изкушава.
 
Още, приятелят, излязъл преди дни от затвора и вече на прага на ново престъпление. Мъртвите от свръхдоза другари от миналото. Не на последно място, мъртвата майка и абдикиралият баща.
 
Все архетипи, които средният зрител с голяма верояност може да срещне в собственото си битие.
 
Сред мъжкото обкръжение в известен смисъл липсва Жената, т.е. Любовта.
 
Сюрреалистичните кадри-съновидения от мината – Страхил търси Марко – стоят като чуждо тяло и не са съсвем убедителни. Можеше сякаш и без тях.
 
Посланието обаче остава въздействащо. Да стъпиш в обувките (червените кецове) на другия с цената на всичко. Защото, да, има два пътя, но единият всъщност е отказът от пътя, а другият е извървяването му. В яловината понякога блестят благородни метали, но от теб зависи да ги откриеш.
 
Личи си, че Михайло Коцев е вложил сърце в историята. Искреният автобиографичният подход насища със заряд да повярваш на това, което виждаш. Михайло е родом от Бор, но учи “Кинорежисура” в НБУ. По-голямата част от екипа на продукцията зад кадър неслучайно са българи. Всичко това е страхотен пример за българо-сръбска киноколаборация, макар да става дума за студентски късометажен проект. Дано повече прохождащи или утвърдени творци от двете страни го последват. Защото тогава синергията, поради близостта в манталитет, обществени нагласи и душевност, ще е гарантирана. А и Бор може да бъде Перник. Това най-добре го знае Драго Шолев.
#Яловина #Yalovina #Михайло #Коцев #Mihajlo #Kotsev #Йосиф #Кокончев #Yosif #Kokonchev #Сърбия #България #Serbia #Bulgaria #драма #drama #игрално #кино #feature #Бор #Bor #2012 #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018