09.4 19:30ч
Велико Търново
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  
 БОРИС НИКОЛОВ
 PRAGUE FILM SCHOOL
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2012      времетраене    12мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 14 Октомври 2013
П опадайки случайно на този филм в интернет, първосигналната ми реакция беше „хмм... жена, тегав поглед, май е бита, 12 минути, българин вероятно минал през тежката механика на НАТФИЗ“... независимо от тази ми реакция, гледам всеки български филм с внимание, защото ми е интересно, но си признавам, че съм малко резервиран, когато реша да гледам такъв ф, защото често оставам изпълнен с тежки емоции след края на филма. Яна също е тежък филм, но по особен начин, тази тежест не се усеща толкова, защото историята внася и лек трилър елемент. Трилъра е характерен с това, че колкото повече присъства в една история, толкова повече се подтиска драматичния ефект, в следствие на който филмът ви става тежък. Всъщност, на вас ви става все по-интересно да стигнете докрая.
 
Тази интересна разлика между този филм и една немалка част от българските късометражни филми вероятно не е случайна, защото Борис Николов е завършил също НАТФИЗ, но след това е учил и в филмовото училище в Прага. Макар че проблематиката на ежедневието в България не се различава особено от тази в страните от Източна и Централна Европа (донякъде), всъщност атмосферата хем е до болка позната с битовизма си, хем кино езика някакси лъха на западно европейско кино. Този микс определено ми привлече вниманието още от самото начало на филма с представянето на квартала и в последствие концентрирането му върху отделния индивид. Този преход от общество към личност е е много добре премерен и естетически издържан.
 
Яна! Историята, която вече ни е докоснала по онези душевни струни, опънати от познатото и ширещо се из България, нещастие, превърнало се в епидемия ако слушаме медиите, започва направо без излишни кадри. Тя (Яна, изиграна страхотно от Виктория Хуберова) не живее спокойно. Тя не е щастлива. Тя изпитва постоянно болка. Периодично тя изпада в нервни изблици. Тя е деструктивна. Тя е нещастна. Тя е бита. От мъжа си – от човека, с когото се предполага, че трябва да е щастлива, този, който трябва да я закриля, този, с когото ще се развива, този, с когото ще се обичат, този, с когото ще е спокойна. Уви... животът понякога е суров.
 
Повече няма да разсъждавам върху сюжета и поведението на Яна, защото моето лично виждане е, че хората водят такъв живот, какъвто си направят и не могат да винят никого за това. Всичко е въпрос на воля и недопускане на страха да превземе съзнанието. В глобален мащаб обаче тези тъжни истории са много. Борис е успял много изчистено, естетично и същевременно леко грубовато с нотки на неореализъм да ни разкаже историята на Яна по начин, който прави този филми мой личен фаворит, независимо, че тъжните истории не са ми любими. 
#яна #борис #николов #чехия #прага #българия #yana #boris #nikolov #prague #film #school #филмово #училище #драма #игрално #кино #агресия #насилие #семейство #домашно #жена #тъжна #история #sad #story #agression #woman #drama #live #action

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018