24.10 19:00ч
—офи€


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
ёли€н —пасов
публикувано на 20 —ептември 2013
  ой сте вие?
јндрей - ј: ¬ личната си карта съм јндрей »лиевски, в сценариите и разказите си, се подписвам като јндрей ¬олкашин, ама кой съм наистина... не знам.

ѕетър - ѕ: јз съм човек според класификаци€та на антрополози.

ј кои не сте?
ј: јми май тр€бва да знам кой съм, за да знам кой не съм.

ѕ: “ова е в€рно.

ј: «ащо започваш с най-трудни€ въпрос не разбирам... хората, които се опитват да отговор€т на този въпрос, си го задават през цели€ си живот?!
 
«а да вид€ как ще ми отговорите :) «ащо избрахте киното?
ј: јз избрах киното, защото това е едно събирателно изкуство, защото ти дава възможноста да бъдеш н€кой друг, да живееш повече от един живот... такива неща... јма ёли, на този въпрос защо киното, н€ма как да ти отговор€ и да не звучи като ужасно сладникаво клише...

ѕ:  иното е вечност, свобода и синтезирaни субективни изводи, но аз не съм избрал само киното.

ѕепи, а с какво друго се занимаваш?
ј: ћежду другото и аз..  ато б€х на осемнадесет написах книга.. ќбичам да чета и да пиша.. в момента пиша нов роман, а имам идеи за още много. ’аресва ми способността на една книга да те погълне в себе си за много по-дълго от един филм..

ѕ: ƒа, хората не хубаво да се ограничават-нека насочват сво€та енерги€ и авантюризъм към нещата, които ги привличат и възбуждат.
 
јндрей, значи освен кино режисьор, си и писател. «а или против си сайтовете за свободно сподел€не на книги (напр. chitanka)? ѕитам те, защото напоследък отново нашум€, тъй като јсоциаци€та на българските книгоиздатели искат да го спрат.
» към двамата: респективно ако ваш филм плъзне из торент тракерите как ще се почувствате? „е пиратите ви крадат труда, или че хората харесват и сподел€т това, което сте създали?
ѕ: “и много интересни теми подхващаш, мислех че ще се измъкна от този въпрос...

ј: „естно да ти кажа не съм мислил по въпроса. “ова, което мен ме демотивира относно писането, е фактът, че за съжаление хората все по-малко четат. Ќ€какси е трудно да отвориш книга след дълъг ден на работа в апартамента си в —офи€, когато можеш да пиеш бира и да гледаш "ѕри€тели". ѕросто, светът се промен€ и то не в полза на четенето книги. ƒруг проблем, който аз имам, е че все още пиша на македонски, понеже това засега е езикът, чрез който се израз€вам най-добре, но за съжаление той се говори от само два милиона човека, които предпочитат да гледат турски сериали, вместо да четат. «атова искам да се науча да пиша на английски, но киното за момента е по-големи€т ми приоритет.
“а, за или против - накратко, ако тези сайтове мотивират и дават на хората възможността да четат повече, естествено че съм за. Ѕил съм в ситуации, в които съм искал, но не съм могъл да си куп€ книга. Ќо друго си е да държиш книга в ръцете...

ј сега за наши€ филм (Ўшшт... ѕопей ми!). јз тегл€ филми от интернет, но това в 90% от случаите са филми, които са изкарали огромни суми пари и които по никъкъв начин н€ма да бъдат ощетени ако им изтегл€ филма, защото просто ако не го изтегл€, н€ма да мога да го гледам. “елевизи€ не гледам, а да ход€ повече от веднъж седмично на кино, не мога да си позвол€, просто защото киното в днешно време не е евтино и достъпно за всеки. ѕо времето на баба ми са плащали символични суми за кино и всеки е имал възможност да отиде. «а наши€ филм, веднага щом мине фестивалната му година, най-веро€тно ще го направим достъпен в интернет по н€къкъв начин, сигурно и до «амунда ще стигне н€кой ден..
 
ѕ: јз ще отговор€ от социално-икономическа гледна точка. јз бих искал моите филми или каквото и да е друго материализирано изкуство, което аз или други творци сътвор€ваме  да бъде споделено с възможно най-много хора, и всички да усет€т със своите сетива тези "изкуства". “ук отвар€м една скоба към теб-това е много хубав въпрос за сетивността на приемащи€ и усещащи€ изкуството.

Ќо... когато става въпрос за социално-структурни и т.н. работи, творецът има нужда от нови ресурси за да твори, а светът, в който живеем днес - обществената структура, в ко€то се намираме,  изградена от нашите предци и работеща от векове по този начин с остойностена харти€ не дава пълната свобода на твореца. “а, нещата са винаги много по-дълбоки и сложни, отколкото си мислим, че изглеждат. ѕроблемът е предопределен още, когато е изливана основата. Ќа тво€ фундаментален въпрос отговар€м по този начин :)

ћного хубави отговори, евала !
¬ Ѕългари€, преобладаващи€т жанр в киното е драмата (и подоби€та), а гол€ма част от т€х са и социални ангажирани, което като ц€ло оформ€ един по-тежък имидж на киното ни пред света. Ўшшт... ѕопей ми, обаче противно на това течение, крещи с цв€т, черен хумор, тънка пароди€.  акво ви вдъхнови да се хванете да направите точно такъв филм (при все че комеди€та е адски труден жанр, да не кажа един от най-трудните).
ѕ: ћоже би най трудни€.

ј:  омеди€та е най-леки€т жанр! “ази глупост, че комеди€та била най-трудни€т жанр идва от хора без чувство за хумор, които зна€т да прав€т филми само за бабички инвалиди и техните умиращи от рак деца. —поред мен, Ўшшт.. ѕопей ми! е много по-социално ангажиращ от тези така наречени социални драми, които претендират, че казват нещо важно и ново, а то си е все едно и същото патетично мрънкане "колко ни е на нас трудно". Ќ€как си, източноевропейците, балканците, българите много обичат да се изжив€ват като жертви. » като вид€т една социална драма си казват, а ето това сме ние, такъв е животът.  огато сме жертви, така е по-лесно, понеже сме безсилни да променим каквото и да е и изб€гваме да приемем фактът, че главната причина за нашата собствена мизери€, сме всъщност самите ние. »ма един интересен парадокс - успехът на Ўшшт.. ѕопей ми! показа, че хората в Ѕългари€ са готови за нещо ново, за нещо различно... Ќо, масово по фестивалите за късометражно кино, не само в Ѕългари€, а и в ≈вропа се оцен€ват тези, за мен много клиширани социални филми, които разказват колко страшен и тежък е животът... Ќо той шарен.  ато Ўшшт.. ѕопей ми!
» току-що вид€х, че съм се разпалил и май не ти отговорих какво точно ни вдъхнови.

 омеди€та е труден жанр за реализаци€, защото за разлика от останалите жанрове, където зрител€т е наблюдател, в комеди€та вече се иска и физическа реакци€ от т€х - смехът. “ова е по-трудната част. Ќо в отговорите ви забел€зах нещо много интересно. ѕетър: ћоже би най-трудни€т, јндрей: ... най-лесни€т. “ова е тотално противопостав€не, което респективно води към въпроса как работите заедно на снимачната площадка? (има една приказка, че в авиаци€та никога двама аса не се качват на един самолет, защото ще се разбие) Ќо преди да ми отговорите на този въпрос, кажете и двамата има ли конкретен повод, който ви мотивира да създадете филма?
ј:  онкретен повод не знам. ћоже би фактът, че живеем в един толкова цветен край от света, пълен с парадокси, с контрасти и с абсурди. «а мен е странно колко често българските режсьори отб€гват манталитета и специфичните социални феномени за страната ни, които са уникални в глобален мащаб.
—м€там, че ние с ѕетър, не работим лесно, но работим добре заедно.  азвал съм много пъти, че наши€т подход е различен, но целта е същата. » тези противоположности помагат да се получи един добре балансиран и изпипан в детайлите продукт.

ѕ: ¬ Ѕългари€ и на полуострова на който се намираме, има изобилие от вдъхновение за всеки един жанр, та те дори "историите", които могат да се синтезират биха били изградени не от един жанр, а от н€колко - при нас присъства драмата, трагеди€та, лириката, мелодрамата е широко застъпена (заради това така добре се гледат и разбират от зрител€ латино-американски и турските сериали), комеди€ и екшън. » с всичко това може да се опише Ѕалкански€ нрав, които носим. ƒо тук с въведението... Ѕългарските автори кинематографисти имат един основен проблем и той е, че искат техните драми да са чужди, да са направени по чужд модел, като на колегите им от западна и северна ≈вропа, дори пон€кога се опитват да  приличат на »зтока, като изразителност, само и само хората от чужбина да си кажат : "я виж ти и в Ѕългари€ прав€т като нашите филми, айде да ги вземем на фестивал " “ова е основна грешка не само у съвременни€ кинематографист, а и при човека Ѕалаканец. “ой има комлекс от това, че не е западно европеец и, че не прилича на него, и по вс€какъв начин се опитва да заприлича и да бъде уважен, почетен и да бъде известен артист.  огато твореца б€га от природата си, тогава той не печели. ≈то защо, ние направихме "Ўшшт..попей ми", ние б€хме честни и сложихме в истори€та всичко, от което сме впечатлени около нас... «а пример мога да дам Ѕалкански филм от най новите който съчетава в себе си оригиналност и архетипност - сръбски€ "ѕарад".
VIDEO

ѕепи, ти какво ще кажеш върху последни€ въпрос?
ѕ: јз мисл€, че работим добре заедно. ¬инаги е много градивна работата с друг човек.  ато детска игра е. –азбира се, има и разногласи€ и каран, но като ц€ло е интересно.

ј: …≈—!

 акво следва след "Ўшшт... ѕопей ми!"? Ќос€т се слухове, че ще правите сериал за TV, от другаде чух, че ще е уеб сериал.  акво замисл€те?
ј: ƒа, мечтата ни е да направим сериал, не уеб сери€л а сериал за телевизи€ и усилено работим по сбъдването на тази мечта. Ќема да бъде лесно, но ние сме убедени че ще дойде и този момент. ѕросто Ѕългари€ има нужда от Ўшшт.. ѕопей ми!

ѕ: —луховете са верни, с јндрей пишем по епизодите за "Ўшшт... ѕопей ми!". ѕри Ѕеба и ¬еска става все по интересно...“ова мога да кажа за сега :)

„алгата дразни ли ви? »ли чалга културата?
ѕ: „алга културата предизвиква "дразнение" в мен но не ме дразни.  ожата на човек изпитва дразнение когато € докосваш да речем, с перо и когато € докосваш със... за да не съм груб с вълнен плат, и в двата случа€ е различно но има дразнение. Ќе мога да кажа със сигурност дали чалгата е е перо или дали чалгата и "боцкащата вълна" но със сигурност мога да твърд€, че чалгата ме докосва и в не€ намирам безкрайно вдъхновение. “€ е като културен извор който дълго време не бил "намиран" нито му се е обръщало внимание и изведнъж е наводнил ц€лото село. «ащо обаче никой не е обърнал внимание на извора? “ова е въпросът сега.

ј: јми, дразни ме простоти€та. ћисл€ че най-гол€мата болест за едно общество е простоти€та. Ќо това което см€там за по-страшна форма на простоти€, не е тази на чалгата, а тази на хората, които са със самочуствието че зна€т всичко, на тези "псевдо-интелектуалци" които четат и виждат само това което на т€х им е удобно. “ази простоти€ за мене е много по-страшна и ме притесн€ва повече.

јко в паралелна вселена вие б€хте на м€стото на ћитко ѕайнера, милионери със сравнително лесен бизнес, защото имате сигурна гол€ма публика, бихте ли се опитали да промените културата на публиката, за да измиете негативни€ имидж на чалгата?  ак?
ѕ: √ледах скоро интервю на ћитко ƒимитров - ѕайнера, за мен беше много интересно, защото той не е давал много интервюта от като се занимава с този бизнес. ѕърво искам да отбележа, че ћитко ƒимитров е изключително находчив бизнесмен и предприемач. „алгата е изключително труден и променлив бизнес и бих искал да, те опроверга€ и да внеса мо€ теза, че бизнеса никак не е лесен и човек тр€бва да има доста нюх, усет и сила за него. ¬се пак това е музикална поп индустри€, а какво е характерно и печелившо за не€ - пром€ната и пластичността на вс€ко едно ниво от шефа до изпълнител€. ƒимитров усп€ва в години, като деветдесетте да се справи с това и да даде на хората пакетирана и брандирана точната певица-певец от ко€то имат нужда. ≈, исторически€т период и пон€кога крайни€т нагон на тъмните балкански субекти са способствали за ц€лостана визи€, но ще стане прекалено дълъг разговорът ако продължа. ’ората, които са гледали филма зна€т за какво говор€.“а ћитко ƒимитров усп€ва да бъде добър мениджър и да канализира чрез сво€ марка и по късно телевизи€ сво€ продукт, за което мисл€, че малко бизнесмени биха се справили на негово м€сто. јз не бих искал да бъда на м€стото на ћитко ƒимитров, защото не ми е интересно, а и толкова много певици да ти сто€т на главата както се казва не е лесно . «а мен е по интересно да бъда този който наблюдава и взима символа или неговите елементи с който които си играе и този който намира комеди€та...

 ажете нещо на феновете ни.
ј:
јми, стискайте палци и скоро да гледате какви €ки неща предсто€т да се случат на ¬еска и Ѕеба :)))

ѕ: ѕожеланието ми към феновете е да са щастливи и винаги да намират красивото и комеди€та в ежедневието си. Ќека откриват скритите извори, които никой не забел€зва. :)


Ўшшт... ѕопей ми! ще се прожектира на 1.10 в Ѕлагоевград в клуб Piano Bar Limited, 7.10 в —офи€ в клуб Studio 5 и на 8.10 в ѕловдив в клуб ѕетното, в програмата на  инематограф LIVE.
#андрей #волкашин #петър #вълчев #интервю #шшшт #попей #ми #shht #popei #mi #sing #to #me #andrey #volkashin #petar #valchev #vulchev #petur #kamelia #petrova #камели€ #петрова #arteria #films #артери€ #филмс

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018