гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 20 Септември 2013
К ой сте вие?
Андрей - А: В личната си карта съм Андрей Илиевски, в сценариите и разказите си, се подписвам като Андрей Волкашин, ама кой съм наистина... не знам.

Петър - П: Аз съм човек според класификацията на антрополози.

А кои не сте?
А: Ами май трябва да знам кой съм, за да знам кой не съм.

П: Това е вярно.

А: Защо започваш с най-трудния въпрос не разбирам... хората, които се опитват да отговорят на този въпрос, си го задават през целия си живот?!
 
За да видя как ще ми отговорите :) Защо избрахте киното?
А: Аз избрах киното, защото това е едно събирателно изкуство, защото ти дава възможноста да бъдеш някой друг, да живееш повече от един живот... такива неща... Ама Юли, на този въпрос защо киното, няма как да ти отговоря и да не звучи като ужасно сладникаво клише...

П: Киното е вечност, свобода и синтезирaни субективни изводи, но аз не съм избрал само киното.

Пепи, а с какво друго се занимаваш?
А: Между другото и аз.. Като бях на осемнадесет написах книга.. Обичам да чета и да пиша.. в момента пиша нов роман, а имам идеи за още много. Харесва ми способността на една книга да те погълне в себе си за много по-дълго от един филм..

П: Да, хората не хубаво да се ограничават-нека насочват своята енергия и авантюризъм към нещата, които ги привличат и възбуждат.
 
Андрей, значи освен кино режисьор, си и писател. За или против си сайтовете за свободно споделяне на книги (напр. chitanka)? Питам те, защото напоследък отново нашумя, тъй като Асоциацията на българските книгоиздатели искат да го спрат.
И към двамата: респективно ако ваш филм плъзне из торент тракерите как ще се почувствате? Че пиратите ви крадат труда, или че хората харесват и споделят това, което сте създали?
П: Ти много интересни теми подхващаш, мислех че ще се измъкна от този въпрос...

А: Честно да ти кажа не съм мислил по въпроса. Това, което мен ме демотивира относно писането, е фактът, че за съжаление хората все по-малко четат. Някакси е трудно да отвориш книга след дълъг ден на работа в апартамента си в София, когато можеш да пиеш бира и да гледаш "Приятели". Просто, светът се променя и то не в полза на четенето книги. Друг проблем, който аз имам, е че все още пиша на македонски, понеже това засега е езикът, чрез който се изразявам най-добре, но за съжаление той се говори от само два милиона човека, които предпочитат да гледат турски сериали, вместо да четат. Затова искам да се науча да пиша на английски, но киното за момента е по-големият ми приоритет.
Та, за или против - накратко, ако тези сайтове мотивират и дават на хората възможността да четат повече, естествено че съм за. Бил съм в ситуации, в които съм искал, но не съм могъл да си купя книга. Но друго си е да държиш книга в ръцете...

А сега за нашия филм (Шшшт... Попей ми!). Аз тегля филми от интернет, но това в 90% от случаите са филми, които са изкарали огромни суми пари и които по никъкъв начин няма да бъдат ощетени ако им изтегля филма, защото просто ако не го изтегля, няма да мога да го гледам. Телевизия не гледам, а да ходя повече от веднъж седмично на кино, не мога да си позволя, просто защото киното в днешно време не е евтино и достъпно за всеки. По времето на баба ми са плащали символични суми за кино и всеки е имал възможност да отиде. За нашия филм, веднага щом мине фестивалната му година, най-вероятно ще го направим достъпен в интернет по някъкъв начин, сигурно и до Замунда ще стигне някой ден..
 
П: Аз ще отговоря от социално-икономическа гледна точка. Аз бих искал моите филми или каквото и да е друго материализирано изкуство, което аз или други творци сътворяваме  да бъде споделено с възможно най-много хора, и всички да усетят със своите сетива тези "изкуства". Тук отварям една скоба към теб-това е много хубав въпрос за сетивността на приемащия и усещащия изкуството.

Но... когато става въпрос за социално-структурни и т.н. работи, творецът има нужда от нови ресурси за да твори, а светът, в който живеем днес - обществената структура, в която се намираме,  изградена от нашите предци и работеща от векове по този начин с остойностена хартия не дава пълната свобода на твореца. Та, нещата са винаги много по-дълбоки и сложни, отколкото си мислим, че изглеждат. Проблемът е предопределен още, когато е изливана основата. На твоя фундаментален въпрос отговарям по този начин :)

Много хубави отговори, евала !
В България, преобладаващият жанр в киното е драмата (и подобията), а голяма част от тях са и социални ангажирани, което като цяло оформя един по-тежък имидж на киното ни пред света. Шшшт... Попей ми, обаче противно на това течение, крещи с цвят, черен хумор, тънка пародия. Какво ви вдъхнови да се хванете да направите точно такъв филм (при все че комедията е адски труден жанр, да не кажа един от най-трудните).
П: Може би най трудния.

А: Комедията е най-лекият жанр! Тази глупост, че комедията била най-трудният жанр идва от хора без чувство за хумор, които знаят да правят филми само за бабички инвалиди и техните умиращи от рак деца. Според мен, Шшшт.. Попей ми! е много по-социално ангажиращ от тези така наречени социални драми, които претендират, че казват нещо важно и ново, а то си е все едно и същото патетично мрънкане "колко ни е на нас трудно". Някак си, източноевропейците, балканците, българите много обичат да се изживяват като жертви. И като видят една социална драма си казват, а ето това сме ние, такъв е животът. Когато сме жертви, така е по-лесно, понеже сме безсилни да променим каквото и да е и избягваме да приемем фактът, че главната причина за нашата собствена мизерия, сме всъщност самите ние. Има един интересен парадокс - успехът на Шшшт.. Попей ми! показа, че хората в България са готови за нещо ново, за нещо различно... Но, масово по фестивалите за късометражно кино, не само в България, а и в Европа се оценяват тези, за мен много клиширани социални филми, които разказват колко страшен и тежък е животът... Но той шарен. Като Шшшт.. Попей ми!
И току-що видях, че съм се разпалил и май не ти отговорих какво точно ни вдъхнови.

Комедията е труден жанр за реализация, защото за разлика от останалите жанрове, където зрителят е наблюдател, в комедията вече се иска и физическа реакция от тях - смехът. Това е по-трудната част. Но в отговорите ви забелязах нещо много интересно. Петър: Може би най-трудният, Андрей: ... най-лесният. Това е тотално противопоставяне, което респективно води към въпроса как работите заедно на снимачната площадка? (има една приказка, че в авиацията никога двама аса не се качват на един самолет, защото ще се разбие) Но преди да ми отговорите на този въпрос, кажете и двамата има ли конкретен повод, който ви мотивира да създадете филма?
А: Конкретен повод не знам. Може би фактът, че живеем в един толкова цветен край от света, пълен с парадокси, с контрасти и с абсурди. За мен е странно колко често българските режсьори отбягват манталитета и специфичните социални феномени за страната ни, които са уникални в глобален мащаб.
Смятам, че ние с Петър, не работим лесно, но работим добре заедно. Казвал съм много пъти, че нашият подход е различен, но целта е същата. И тези противоположности помагат да се получи един добре балансиран и изпипан в детайлите продукт.

П: В България и на полуострова на който се намираме, има изобилие от вдъхновение за всеки един жанр, та те дори "историите", които могат да се синтезират биха били изградени не от един жанр, а от няколко - при нас присъства драмата, трагедията, лириката, мелодрамата е широко застъпена (заради това така добре се гледат и разбират от зрителя латино-американски и турските сериали), комедия и екшън. И с всичко това може да се опише Балканския нрав, които носим. До тук с въведението... Българските автори кинематографисти имат един основен проблем и той е, че искат техните драми да са чужди, да са направени по чужд модел, като на колегите им от западна и северна Европа, дори понякога се опитват да  приличат на Изтока, като изразителност, само и само хората от чужбина да си кажат : "Я виж ти и в България правят като нашите филми, айде да ги вземем на фестивал " Това е основна грешка не само у съвременния кинематографист, а и при човека Балаканец. Той има комлекс от това, че не е западно европеец и, че не прилича на него, и по всякакъв начин се опитва да заприлича и да бъде уважен, почетен и да бъде известен артист. Когато твореца бяга от природата си, тогава той не печели. Ето защо, ние направихме "Шшшт..попей ми", ние бяхме честни и сложихме в историята всичко, от което сме впечатлени около нас... За пример мога да дам Балкански филм от най новите който съчетава в себе си оригиналност и архетипност - сръбския "Парад".
VIDEO

Пепи, ти какво ще кажеш върху последния въпрос?
П: Аз мисля, че работим добре заедно. Винаги е много градивна работата с друг човек. Като детска игра е. Разбира се, има и разногласия и каран, но като цяло е интересно.

А: ЙЕС!

Какво следва след "Шшшт... Попей ми!"? Носят се слухове, че ще правите сериал за TV, от другаде чух, че ще е уеб сериал. Какво замисляте?
А: Да, мечтата ни е да направим сериал, не уеб сериял а сериал за телевизия и усилено работим по сбъдването на тази мечта. Нема да бъде лесно, но ние сме убедени че ще дойде и този момент. Просто България има нужда от Шшшт.. Попей ми!

П: Слуховете са верни, с Андрей пишем по епизодите за "Шшшт... Попей ми!". При Беба и Веска става все по интересно...Това мога да кажа за сега :)

Чалгата дразни ли ви? Или чалга културата?
П: Чалга културата предизвиква "дразнение" в мен но не ме дразни. Кожата на човек изпитва дразнение когато я докосваш да речем, с перо и когато я докосваш със... за да не съм груб с вълнен плат, и в двата случая е различно но има дразнение. Не мога да кажа със сигурност дали чалгата е е перо или дали чалгата и "боцкащата вълна" но със сигурност мога да твърдя, че чалгата ме докосва и в нея намирам безкрайно вдъхновение. Тя е като културен извор който дълго време не бил "намиран" нито му се е обръщало внимание и изведнъж е наводнил цялото село. Защо обаче никой не е обърнал внимание на извора? Това е въпросът сега.

А: Ами, дразни ме простотията. Мисля че най-голямата болест за едно общество е простотията. Но това което смятам за по-страшна форма на простотия, не е тази на чалгата, а тази на хората, които са със самочуствието че знаят всичко, на тези "псевдо-интелектуалци" които четат и виждат само това което на тях им е удобно. Тази простотия за мене е много по-страшна и ме притеснява повече.

Ако в паралелна вселена вие бяхте на мястото на Митко Пайнера, милионери със сравнително лесен бизнес, защото имате сигурна голяма публика, бихте ли се опитали да промените културата на публиката, за да измиете негативния имидж на чалгата? Как?
П: Гледах скоро интервю на Митко Димитров - Пайнера, за мен беше много интересно, защото той не е давал много интервюта от като се занимава с този бизнес. Първо искам да отбележа, че Митко Димитров е изключително находчив бизнесмен и предприемач. Чалгата е изключително труден и променлив бизнес и бих искал да, те опровергая и да внеса моя теза, че бизнеса никак не е лесен и човек трябва да има доста нюх, усет и сила за него. Все пак това е музикална поп индустрия, а какво е характерно и печелившо за нея - промяната и пластичността на всяко едно ниво от шефа до изпълнителя. Димитров успява в години, като деветдесетте да се справи с това и да даде на хората пакетирана и брандирана точната певица-певец от която имат нужда. Е, историческият период и понякога крайният нагон на тъмните балкански субекти са способствали за цялостана визия, но ще стане прекалено дълъг разговорът ако продължа. Хората, които са гледали филма знаят за какво говоря.Та Митко Димитров успява да бъде добър мениджър и да канализира чрез своя марка и по късно телевизия своя продукт, за което мисля, че малко бизнесмени биха се справили на негово място. Аз не бих искал да бъда на мястото на Митко Димитров, защото не ми е интересно, а и толкова много певици да ти стоят на главата както се казва не е лесно . За мен е по интересно да бъда този който наблюдава и взима символа или неговите елементи с който които си играе и този който намира комедията...

Кажете нещо на феновете ни.
А:
Ами, стискайте палци и скоро да гледате какви яки неща предстоят да се случат на Веска и Беба :)))

П: Пожеланието ми към феновете е да са щастливи и винаги да намират красивото и комедията в ежедневието си. Нека откриват скритите извори, които никой не забелязва. :)


Шшшт... Попей ми! ще се прожектира на 1.10 в Благоевград в клуб Piano Bar Limited, 7.10 в София в клуб Studio 5 и на 8.10 в Пловдив в клуб Петното, в програмата на Кинематограф LIVE.
#андрей #волкашин #петър #вълчев #интервю #шшшт #попей #ми #shht #popei #mi #sing #to #me #andrey #volkashin #petar #valchev #vulchev #petur #kamelia #petrova #камелия #петрова #arteria #films #артерия #филмс

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018