24/7 за протестите в НАТФИЗ

кризата в НАТФИЗ

2.36m 474637

Тук събираме позиции, изразени публично от студенти, преподаватели и бивши възпитаници на НАТФИЗ, както и някои популярни личности.

Цветелина Цветкова

декан на факултет “Екранни изкуства”

Всеобща декларация за правата на човека, чл.19: " Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници".

Ели Скорчева

актриса и бивш възпитаник

Оставка! Ректорът трябва да служи на академичната общност, а не да управлява като началник

Борислав Костов

бивш възпитаник

До Ректора на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Уважаеми проф. Мирослав Дачев,
Пиша това писмо не като външен наблюдател, а като човек, който е завършил НАТФИЗ, посветил е живота си на киното и повече от двадесет и пет години

Марина Цонева

студент

Аз съм това, което съм, заради преподавателите си в НАТФИЗ. Пожелах си да уча там в 6ти клас и изкарах целия си гимназиален път само и единствено с тази цел. Небезизвестен факт е, че професията ми, интереса ми към ТВ форматите и уменията ми да пиша и да разказвам се дължат на тях. Нищо неочаквано. Екранен факултет, все пак.

Далеч по-важно е, че на тях се дължи креативността ми, без която животът ми щеше да е ужасен. Не си представям и ден, в който да не провокирам себе си да измисля нещо ново и интересно, било то част от работата ми, личен проект или дори поредният нищо и никакъв пост в инстаграм, за който обаче често се старая колкото за курсова работа. Така са ме научили пак хората в НАТФИЗ - каквото и да правя, все тая дали е сценарий, или reel-че, да е хубаво, качествено и смислено. Най-вече, защото самите те са хубави, качествени и смислени хора. В НАТФИЗ се научих и да отстоявам мнението си, но и да разбирам и уважавам критиката (например след като спорих с проф. Семерджиев, че сценарият ни не е чак “негледаем” и след това го пренаписах, защото разбрах, че не съм права). Научих се да си искам каквото ми се полага (когато групово целия курс си поискахме почивка и отказахме да снимаме риалити), но също и да не бързам да мрънкам за неща, които всъщност може много да ми харесат (заснехме го това риалити през следващата година и се превърна в най-любимия ми спомен). Научих се и да гледам на живота си като на филм и да оценявам гадостите, с които се сблъсквам, защото без тях нямам сюжет. Научих стила си, научих и какво харесвам, и какво не харесвам. И знам, че не харесвам да виждам как хората, на които дължа огромна част от личността си, са мачкани и унижавани, защото имат позиция. Не харесвам да виждам някой да се възползва от студентите си и да ги приема за “семестриални такси”, вместо личности. Не харесвам хора с власт, които се крият зад нея. Не харесвам ректори, които забравят, че позицията им съществува, защото съществуват студенти.

Харесвам випуските след моя, които знаят какво искат от Академията и не се страхуват да задават въпроси и да настояват за отговори. Харесвам завършилите преди години студенти, които застават редом с колегите си и преподавателите си. Харесвам справедливост и харесвам диалог, нищо, че така и не се научих да го пиша добре. Харесвам си преподавателите.

Харесвам НАТФИЗ, но не и това, в което се превръща. Защото Академията не е кафене или касичка. Академията е място, в което освен на изкуство, трябва да се учим и на ценности..

Лиана Стоянова

студент

Моля, не задушавайте творческия и образователния процес с безпардонната си алчност, ръководство наше!

С плам и непримиримост, Студентите

Теодора-Косара Попова

режисьор и преподавател

Знам името на всеки един от протестиращите вчера. Била съм асистент на тези студенти и ги познавам не само в това им качество, познавам ги като хора. Будни, интелигентни и талантливи. Познавам и преподавателите си - благодарността, която изпитвам за всичко, което са направили за мен през годините не се събира в думи, макар да съм опитала да го направя в предишните си публикации.

Боли ме да чувам грозните и неверни обвинения, отправени по техен адрес. Боли ме толкова много, че не мога да повярвам, че това действително се е случило. За съжаление обаче то се случва пред очите ми.

Боли ме по още една причина. Един от моите преподаватели, от когото съм научила също толкова много, е именно проф. Дачев. Изключително ерудиран и интелигентен човек.

За да управляваш една институция обаче, това уви е недостатъчно. Институцията - това са хората в нея.

Не знам какво e да е си ректор. Знам обаче какво е да си режисьор. Знам какво е да работиш с творци. Ако си късметлия, това са хора с талант. Талант, отвъд твоя. Талант, от който се нуждаеш, за да си направиш филма. Освен хора с талант, в повечето случаи това са хора с его - отново, ако си късметлия - “его” в неговия най-положителен смисъл. Хора, които знаят цената си, отстояват гласа си достойно и поставят под съмнение всяко твое решение не защото се съмняват в теб, а защо мисълта им е по природа критична. Режисьорът не е диктатор, който впряга уменията на всички, за да постигне целта си. Режисьорът загребва с пълни шепи таланта на всеки член на екипа си и го канализира в единна посока. Без режисьорът, който да зададе курса, този талант ще се разпръсне в пространството.

Подозирам, че за да си ректор, трябва да умееш да направиш същото.

Изгубиш ли доверието на екипа си, обричаш голямата цел.

Това, което видях от протестиращите (не само на ул. Раковска вчера, а през изминалата седмица) е любов, лоялност и доверие. От студенти към техните преподаватели и от преподаватели към техните студенти. От колеги към колеги. И огорчението ми се превърна в радост. Няма нищо по-радостно от това да видиш хора, обединени от голяма цел, когато целта е съзидателна, а не разрушителна.

Когато любовта воюва срещу страха, финалът е предизвестен.

Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi.

Ема Константинова

ръководител на специалност "Продуцентство" и преподавател

Странни неща стават по НАТФИЗ напоследък. След като конфронтацията между ръководството на НАТФИЗ от една страна и студентите и преподавателите от екранния факултет от друга страна беше медийно отразена, заваляха писма и заявления. На сайта на Академията откриваме „Становище от Управителния съвет на Сдружението на държавните висши училища“, https://natfiz.bg/2026/07/01/stanovishte-ot...

което се обръща към проф. Дачев и му заявява безрезервна подкрепа. Само отбелязвам, че въпросното сдружение е председателствано от проф. Дачев – т. е. той подкрепя себе си в борбата срещу лошия филмов факултет, както и сам се нарича: „изтъкнат специалист, учен, преподавател и ръководител с безспорен академичен авторитет, дългогодишен принос към развитието на висшето образование, науката и изкуството, както и личност с изявени морални качества.“.

Не по-малко вълнуващ е синхронният ход АКАДЕМИЧНА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ към НБС „ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА" (ВОН)–КНСБ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Синдикатът пък е обезпокоен „че с действията си студентите и техните преподаватели категорично и с лекота отхвърлят огромните усилия на служители и преподаватели, както и на Ректора за издигане авторитета на НАТФИЗ“. Окачествява въпросите, поставени към ректора по време на Общото събрание и въпросите поставени от студентския протест като „лични нападки“ към него, отбелязва че преподавателите „не са заплашени от уволнение, което не поставя на дневен ред тяхната защита“ (нищо, че ректорът изиска обяснения по чл. 193 от Кодекса на труда – прелюдия към дисциплинарни наказания), и затова смята, че трябва да защити ректора като „категорично застава зад действията на легитимно избрания ректор професор дфн Мирослав Дачев – изключително диалогичен социален партньор по КТД, като заявява своето пълно удовлетворение от работата му в посока изпълнение на предизборната му платформа, касаеща финансовата стабилност на Академията, грижа за нейните служители и изграждане на академичен и научен авторитет на преподавателите.“. Е – ако не сте виждали такова чудо – синдикат да защитава работодателя от работниците – ето го. Та такива работи по НАТФИЗ.

Николай Йорданов

ръководител на специалност "Драматургия" и преподавател

"Споделяйки тази статия рискувам уволнението си от НАТФИЗ с основание уронване на престижа на Академията. Рискувам да бъда даден на прокурор за уронване престижа на показаните в шокиращото видео в материала лица. Рискувам да бъда дисциплинарно наказан, мъмрен, глобен. Рискувам да пиша като ученик обяснения по чл. 193 от Кодекса на труда - точно както правех миналия уикенд, заедно с още 18 преподаватели и служители. Не, това не е част от предстоящата ми антиутопична книга. Това е реалността през 2026 година.

В годишния си отчет ректорът на НАТФИЗ, чл.-кор. проф. дфн Дачев, пише следното: "Редом със специфичните компетенции, които искаме да овладеят студентите и докторантите, ние възпитаваме и граждански компетенции." Подкрепям напълно думите на цитирания чл.-кор. проф. дфн. Поздравявам го най-искрено за казаното!

И точно заради тях изключително много се гордея с нашите студенти, които имат своите искания и отстояват свои позиции. Те веднага бяха набедени, че са наивни, подстрекавани, неинформирани и некомпетентни. Бяха подминати с ледено мълчание, от една страна, и с подмятания с назидателен тон, и с пренебрежително отношение, от друга. Тоест - бяха подценени.

Не, студентите от това поколение са изненадващо информирани. Тяхната позиция е следствие на плашещо обстойно проучване. Те са се организирали сами. Искрено съжалявам, че не знаех по-рано за обявения им за "незаконен" протест, за да присъствам на него. А и нека не забравяме, че висшите учебни заведения съществуват заради студентите. Всички ние, преподаватели, служители и ръководство, би следвало да сме в академията заради тях.

Аз обичам работата си като преподавател. Тя ми коства много - отказвам огромни проекти за значителни суми, за да си позволя лукса да предавам знанията си на нашите възпитаници. Обичам факта, че в края на всяка година получавам съобщения и благодарности от тях - точно както се случва на огромна част от моите колеги преподаватели... И те, също като мен, пишат обяснения и търпят слуховете за своето уволнение. Обичам факта, че след всеки випуск в живота ми остават хора, които вече не са бивши студенти, а настоящи приятели.

Не гордост, а огромна радост, ми носи фактът колко пъти за последните няколко години съм чул от студентите: "Ники, ти ми промени живота".

Повече от преподаването обаче обичам свободата си. По-важно ми е да отстоявам правото - своето и на всички останали - да заявяваме гражданската си позиция, дори когато тя не се харесва на някого. Това, което наистина бих искал да предам на студентите, са смелостта и моралните принципи. Вярвам, че "когато човек трябва да избира между лесното и правилното, изборът е ясен”, даже да е на цената на обичана работа. Работа има. Много. Гладни няма да останем. Бедни няма да бъдем. Нито финансово, нито духовно.

И не, когато някой алармира за нередности в дадена институция, той не уронва престижа й. Той я защитава.

Каквато и да е цената."

Мартин Димитров

ръководител на специалност "Операторство" и преподавател

Като част от тази Академия, поне засега, искам само да споделя, че по времето на проф. Семерджиев всичко вървеше нормално и имаше диалог. Да, може да сме имали несъгласия с него, спорове, но диалог винаги е имало. Никога не е приемал критиките, като лчини нападки. Както и вратата на кабинета му винаги беше отворена и за студентите и за преподавателите.

И нека припомня: именно Стенли Семерджиев, като визионер, виждащ бъдещото развитие на висшето образование, промени заедно с всички преподаватели от кинофакултета чебните програми и учебните планове към по-съвременно и по-добро обучение на студентите. Те станаха модулни, а студентите от кинофакултета (ФЕИ) се обучават по тази система вече приблизително осем години, като тя има само позитиви за тях. По времето на проф. Семерджиев НАТФИЗ влезе във FilmEU. Благодарение на многобройните си лични контакти с ректори и университетски ръководители от цял свят той внесе в НАТФИЗ международен опит и нови стандарти.

По негово време беше изграден изцяло нов етаж в А сграда на ул. „Раковски“ 108. Бяха основно ремонтирани студентските общежития. Закупена беше модерна снимачна, осветителна, звукова и монтажна техника. Много качествени преподаватели защитиха академичните длъжности „доцент“ и „професор“ ,включително и част от тези, които днес застават срещу него.

В момента се прокарват внушения, че този „стар ректор“ бил не знам какъв, без НИКОЙ от колегите от Театралния факултет да му отдаде заслуженото признание за всичко, което направи за тях и за Академията.

Има нещо, което се нарича памет, честност и уважение към фактите. А те са, че Стенли Семерджиев остави след себе си реални резултати и промени Академията към по-добро.

Георги Бонев

драматург и бивш възпитаник

Кое по-точно омерзява заместник-ректора на НАТФИЗ и поддръжник на Дачев?

Това, че студентите имат позиция и не ги е страх да я изкажат?

Това, че преподаватели са били дадени на Етична комисия, наречени доносници и накарани да пишат обяснения, задето са упражнили правото си да подадат сигнал за нередност?

Или това, че се разпространяват лъжи и манипулативни твърдения за колегата му заместник-ректор проф. Елена Тренчева?

Или това, че при очевиден проблем в академията ректорът излиза в отпуск, а праща него да се занимава с протестиращите?

Или това, че се интригантства и се правят опити за настройване на факултетите един срещу друг?

Или това, че студенти от ФСИ ги е страх да подкрепят колегите си, за да не ги изключат?

Или това, че на студентите им е заявено от администрацията, че “ние не сме ви длъжни”?

Или това, че излязоха чатове на преподавател, който представя пред студентите си протеста като “интрига на някои преподаватели от ФЕИ” и небрежно им подмята да минат да защитят Академията? (Опа, това последното беше точно постъпка на гореспоменатия май…)

А може би това, че всичките Ви действия и изказвания все повече приличат на действия и изказвания на службогонец, а не на заместник-ректор загрижен за студентите си?

Причини за омерзение има. Но кое точно омерзява Вас, проф. Господинов?

------

Преподавател, студент, ректор. Кое е излишното?

Ако една академия има качествени преподаватели и качествени студенти, дори при по-некадърно ръководство институцията ще намери начин да се развива въпреки него. До момента, в който ръководството обяви война точно на тези - качествените, в името на послушните. Когато махнеш качествените преподаватели, студентите сами ще си тръгнат. Какво става с институцията тогава?

На фона на това Сдружението на държавните висши училища излезе със становище в подкрепа на ректора на НАТФИЗ. Това изкарва проблема извън пределите на конкретната академия и е показателно за образованието в България като цяло…

В крайна сметка за какво са им на ВУЗ-овете студенти?

Васил Дуев-Тайг

актьор и бивш възпитаник

Доводи и лагери много може да има, но в момента положението в НАТФИЗ е: Или този ректор подава оставка, или "Екранен отдел" изчезва.

Това е, което виждам.
Като гледам как тези студенти се отнасят с настоящия ректор, е ясно, че те няма да продължат с това ръководство.

Стефани Дойчинова

режисьор и бивш възпитаник

Кой Ви даде правото да определяте кога студентите могат да упражняват конституционното си право на протест? Кой Ви даде правото да поставяте финансовите интереси

Петър Вълчанов и Кристина Грозева

режисьори, бивши възпитаници и преподаватели

Подкрепям протеста на студентите и преподавателите от НАТФИЗ.

Подкрепям правото им да настояват за отговорно и прозрачно управление, за качествено образование и за това НАТФИЗ да не губи мястото си в европейската академична общност.

📍 3 юли, 16:30 ч.

Пред сграда А на НАТФИЗ.

Катя Тричкова

продуцент и бивш възпитаник

Подкрепям протеста на студентите и преподавателите от НАТФИЗ.

Тони Пенчев

студент

НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" се разпада пред очите ни. И има нужда от всички ни - киногилдия, студенти, преподаватели, всички, които милеете за студентите на Академията. Голяма част от най-смислените ни преподаватели са с риск да бъдат уволнени, защото си позволяват да говорят. През главата им минава и да напуснат масово, но за щастие още не се е стигнало дотам именно заради нас - студентите. Ще разкажа някои скандализиращи неща не защото доноснича (както вероятно ще бъда обвинен от ръководството), а защото вярвам, че истината трябва да се отстоява и макар и вече да съм завършил Академията, оставайки ми само да си взема дипломата, продължавам да имам отношение. Повечето хора не са наясно какво се случва и какви са вътрешнозаводските ни драми, затова ще ги щрихирам бегло, започвайки от най-основното искане, но не най-скандалното:

1. Има риск НАТФИЗ да бъде отстранен от FilmEU - европейски алианс на ВУЗ-ове, преподаващи кино, предоставящ обменни програми, по които много наши студенти пътуват в чужбина и трупат опит. Вероятно всички студенти от кинофакултета могат да потвърдят колко много са облагодетелствани от това. Ректорът проф. Мирослав Дачев не се явява на няколко ключови срещи с другите ректори на университетите от алианса и делегира работата си на заместник ректора, въпреки че многократно е известяван, че не трябва да делегира, а да се яви той. Това е и причината да има риск да бъдем отстранени. А по-лошото е, че неявяването му не е случайно. Именно този проблем даде началото на все по-разрастващия се конфликт в НАТФИЗ.

И сега едно от най-скандалните:

2. Ако си спомняте, декември месец пред НАТФИЗ имаше протест. Антиправителствен протест. На този протест организатор с разрешение от общината и водещ координацията между студентите бях аз, заедно с председателя на студентски съвет Емануил Цонев. Имаше опити от страна на ректора да ни привиква, за да ни разубеждава да правим протеста. Не се явихме. След протеста започна да се говори, че ректорът обяснява на студенти и преподаватели, че заради тези, които сме спретнали протеста и протестиращите НАТФИЗ няма да получи 20 милиона лева. Какви са тези 20 милиона лева, кой му ги е обещал и по какъв повод, остава напълно неясно до ден днешен. Почувствах се опетнен, защото сме организирали този протест не като партийни лица, каквито обвинения също е имало, а като млади хора, загрижени за бъдещето си. И изведнъж сме виновни, че академията няма да получи 20 милиона. Подчертавам и тук, че нямам никаква обвързаност, с която и да е политическа партия. Въпреки обвиненията, не бях поканен при ректора да давам обяснение и никога не ме потърси той. Затова се самопоканих. След няколко неуспешни опита да се срещна с него в приемното му време, защото не беше в кабинета си, най-накрая успях. Ето някои неща, които чух по време на нея (перефразирани) - "Ама вие нищо не разбирате от бюджет. Нищо му нямаше на бюджета. Вас ви използват. Трябваше да не протестирате, за да може да мине този бюджет и тогава да се опитвате да свалите правителството." ; "За мен няма значение кой стои срещу мен - дали е ГЕРБ, ДПС, БСП, ПП-ДБ не ме интересува. Моята работа е да представлявам институцията и да търся пари от управляващите, които и да са те." ; "Много добре ви видях лозунгите по снимките и че много от вас бяхте с еднакви лозунги, напечатани от партиите. На протеста ви имаше партийни лица." (леснопроверимо за невярно е това твърдение, има достатъчно снимки навсякъде) ; "Въпреки че бюджетът не мина, аз продължавам да ходя при тези хора и да търся начин да вземе академията тези пари, защото имаме нужда от тези пари. Говорили сме да се постави дори табела, че определени ремонтни дейности и други са извършени, благодарение на правителството на Росен Желязков." Не съм сигурен, че има нужда да продължавам. Няма да давам и оценка на всичко казано горе - мисля, че е пределно ясно. Осъзнавам, че написаното е моята дума срещу неговата, но искам да проверя дали той би ме оспорил, че никога не е казвал това и още много неща в този дух пред мен.

3. Случва се брутално разделение между факултетите, което е изкуствено насадено. Всеки, който ме познава поне малко знае, че имам много приятели актьори и други сценични специалности и че винаги съм се борил за това да има силна връзка между двата факултета и да бъдем истинска общност. За съжаление, за 4-те ми години в НАТФИЗ нито едно ръководство не направи нещо съществено в тази посока, а това, което се случва сега, задълбочава ямата между нас. Отправих и призив в социалните мрежи наскоро към студентите от сценичния факултет да не позволяваме да ни делят, защото точно това се случва в момента. Преподаватели по актьорско майсторство призовават студентите си да излязат на контрапротест. Вярвам, че повечето хора не са толкова лесно поклатими от евтини подстрекателства, но все пак тези опити да се насъскват студентите едни срещу други са меко казано притеснителни. А още по-интересното е, че именно в това са обвинени нашите преподаватели. Че ни настройват срещу ректора и че има такива подбуди. Казвам ви с чиста съвест - никой не ни насъсква. Правим това, защото има достатъчно хора, които виждаме огромни системни проблеми. На тези хора ни е втръснало. И ще си търсим исканията. Защото НАТФИЗ е наш, а не на ректора.

Ще оставя в коментарите някои линкове, които описват ситуацията подробно и в детайли и поставят на масата още много проблеми, за които един и без това дълъг фейсбук пост е крайно недостатъчен. Искам да завърша с няколко призива:

Първо, колеги актьори, режисьори, сценографи, театроведи и други студенти на сценичния факултет - не позволявайте да ни пускат да воюваме едни срещу други. Проблемите, за които се борим нямат общо със сценичния факултет и никой не стои срещу вас като враг. Напротив. Стоим срещу вас като колеги и приятели. Ако не искате да протестирате с нас, няма проблем. Разбираемо е, ако не сте достатъчно наясно и решите заради това да не протестирате. Но ако не сте достатъчно наясно и не сте се запознали подробно, да излезете на контрапротест наистина ще създаде ненужно голямо напрежение между нас самите и не бива да допускаме това в никакъв случай. Внушенията, че протестът ни цели да саботира кандидатстудентската кампания са тотално неверни. Ние също имахме притеснения относно това и по тази причина решихме от самото начало че протестът ще бъде кратък и ще продължи не повече от час. Уважаваме и вашия и нашия труд и никой от нас не иска да ви саботира и да ви пречи. Повярвайте ми.

Второ, до всички професионалисти и лица на българското кино - ако още не сте убедени какъв е проблемът и има ли такъв, обадете се на колегите ви, с които работите и които ни преподават и ги попитайте. Всички знаем кои са онези работещи професионалисти, които преподават в кинофакултета и правят всичко за студентите си с най-добри намерения. Потърсете ги. И моля ви, разгласявайте. Бъдете с нас. Наистина се нуждаем от вас. Всички вас. Да покажем, че и киногилдията може да бъде сплотена поне около студентите. Защото съвсем скоро от студенти ще се превърнем във ваши колеги и ще предавате щафетата на нас. Винаги съм страдал за това колко разделена е киногилдията. Обединете се заради нас. Моля ви. Подкрепяйте ни. Писмено, устно, публично или непублично. Ако някой има въпроси, аз съм насреща, както и много други хора.

На 03.07. от 16:30-17:30 пред сграда А на НАТФИЗ на ул. Г.С. Раковски 108А ще се проведе протест. Ние ще бъдем там. Надявам се и вие. Последен апел - елате навреме, за да може наистина да не оставаме повече от един час и да не пречим на кандидатстудентската кампания на сценичния факултет. Не е това целта.

Павла Котова

сценарист и бивш възпитаник

По повод на случващите се събития в НАТФИЗ искам само да споделя, че като един все още млад сценарист, тази година за втори път проект с мое участие взима финансиране от НФЦ.

Тези две неща може и да ви се струват несвързани, но всъщност връзка съществува. И тази връзка са хора, като Нели Димитрова, Станислав Семерджиев, Светослав Овчаров, Николай Йорданов, Светлана Стойчева и много други.

Мои преподаватели, които много ясно разбират смисъла на своята работа. А той е именно в това да стимулират и развиват студентите си, да им дават кураж, да създават среда на приемственост и наследство.

Спомням си преди две години бях на изложба на Джеймс Камерън в Париж. Една от идеите, които най-силно ми останаха в съзнанието, беше за предаването на факлата между поколенията. Че нито един творец не тича сам. Някой преди него е проправил пътя, натрупал е опит, направил е грешките си и в един момент му подава факлата, за да може следващият да продължи напред и да стигне още по-далеч.

Точно това е ролята на добрия преподавател. Не да пази мястото си. Не да се страхува от младите. А да им помогне да станат по-добри от него самия. Да предаде знанието, опита и отговорността нататък.

Ако днес имам професионални успехи, те не са само мой личен резултат. Те са и резултат от хората, които са инвестирали време, внимание и доверие в мен, когато съм била студент.

Нели Димитрова, която един ден просто дойде и ми каза: „Ти си за тази работа.” След като впрочем бях прекарала 20 минути да плача в тоалетната, защото бях убедена, че не съм.

Професор Овчаров, който завинаги ще остане в съзнанието ми с репликата: „Имам едно хулиганско предложение.“ А след като го хвърли на масата, обикновено добавя: „Аз съм безотговорен човек.“

Професор Светлана Стойчева, с която сме прекарали часове в разговори за Георги Рупчев, Вера Мутафчиева, Боян Магьосника, Георги Марковски, Виктор Пасков, за фолклор, митология и приказки от целия свят.

Разговори, които кътам в себе си като сладко от смокини и мед, които вадя когато имам нужда да си припомня защо изобщо се занимаваме с това да разказваме истории.

Професор Семерджиев, който още в първи курс, в Бързия, хвана главите ни и с искрено, почти детско любопитство възкликна: „Какво ви има в главичките?“.

И преди да бъда обвинена, че съм “един от привържениците на стария ректор, който води война срещу настоящия” - безумни и неверни твърдения, на които попадам в социалните мрежи, ще го кажа съвсем ясно. Не заставам зад нито един ректор. Заставам зад хората, които буквално са ми дали хляба в ръцете.

Ако се води война за административното управление на Академията, тази война не е моя. Аз отдавна не съм студент в НАТФИЗ и от подобни неща не зависи моето бъдеще.

Моите преподаватели вече са осигурили бъдещето ми.

Войната обаче има и тя съвсем не е за това. Война има и аз не мога да остана безразлична.

Ще го кажа съвсем директно: никой няма правото да поставя под въпрос авторитета на моите преподаватели, да ги унижава, заплашва и репресира. Не и докато това зависи от мен и от стотиците други студенти, които са били научени, подкрепени, насърчени и понякога буквално спасявани от тях в моментите на съмнение.

Защото зад всяка академична титла стоят хора. Хора, които са останали след работно време. Хора, които са си вдигали телефона. Хора, които са казвали: “Леко. Спокойно. Филм има.”

И ако днес някой реши да ги клевети, да ги унижава или да поставя под съмнение правото им да бъдат част от тази академия, то поне трябва да знае, че срещу себе си няма да има само “шепа преподаватели от екранния факултет” . Ще има поколения техни студенти. И паметта за всичко, което те са направили за тях.

И Бог да пази Академията!

Мартин Калчев

студент

Апелирам Чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев и Министерството на образованието и науката да се самосезират по случващото се в НАТФИЗ.

От МОН твърдят, че проблеми няма. Това е удобна позиция, но не и вярна.

Проблем има.

Проблем е, че малкото зали, с които разполагат студентите, бяха превърнати в административни пространства, а възможността за репетиции и работа беше ограничена.

Проблем е, че частни визити, изложби и представителни събития се оказват по-важни от учебния процес и редовно го прекъсват.

Проблем е, че бюджетите за студентските продукции пристигат след приключване на снимачния процес, докато към студентите ежедневно се отправят призиви за дисциплина, коректност и спазване на срокове.

Проблем е и липсата на необходимата експертиза в част от административния апарат, който взема решения и отговаря за дейности, пряко засягащи нашето обучение. Още по-голям проблем е, че добре познати практики от едно отминало време продължават да се възпроизвеждат и днес под различни форми. (Адресирам това към хората, които са главни действащи лица в администрацията без да имат експертиза по темата - К.Б ; В.К и др.)

Има и още, които няма да споменавам тук.

Въпреки проблемите, аз съм благодарен на преподавателите, които са изградили поколения студенти и са дали смисъл на престоя ми в академията. Благодарен съм, че се познавам с доц. д-р Николай Йорданов – човек, който в действителност промени живота ми. Днес имам честта да бъда негов колега и приятел.

Като студент на академията (засега) отправям не само искания, а и предупреждение.

Следващия път ще бъдем повече.

Следващия път ще бъдем по-шумни.

Ще задаваме въпросите си отново и отново, докато не получим отговори. Защото разговорът със студентите не е проява на благородство. Не е услуга. Не е жест.

Той е задължение.

А когато една институция започне да се страхува от въпросите на собствените си студенти, проблемът вече не е в студентите.

До следващия път, Чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев

Успех.

Петко Венелинов

актьор и бивш възпитаник

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – академия за изкуство, в която винаги съм мечтал да уча. И учих!

После винаги съм бил горд, че съм учил там, и с ролите си съм се стремял да напомням откъде съм дошъл.

Валентина Ангелова

преподавател

В официалната позиция на НАТФИЗ "Кр. Сарафов", публикувана от БТА, една шепа преподаватели и служители заявяват: "Убедени сме, че различията в мненията следва да бъдат решавани чрез диалог, аргументи и уважение към институциите, а не чрез публични внушения, които създават недоверие и поставят под риск репутацията на Академията и интересите на цялата академична общност." (Името на Ректора отсъства, може би той не се подписва под изявлението...)

Не мога да не се съглася с тях. Още повече, че един от любимите модули, които водя със студентите по драматургия, е посветен на диалога. Както, впрочем и дисертацията, по която работя в момента.

Вероятно това значи, че имам бегла представа що е диалог. И въпреки това си задавам въпроса: Как подписалите се под изявлението преподаватели и служители си представят диалога? Като във видеото ли?

Или като на последното Общо събрание на академичната общност на НАТФИЗ, на което Ректорът чл.- кор. проф. дфн Мирослав Дачев не отговори НА НИТО ЕДИН от наболелите въпроси, които редица преподаватели от факултет "Екранни изкуства" и всички присъстващи студенти му зададоха?

Или може би виждат диалога като позоваване на чл. 193 от Кодекса на труда, с което преди дни Ректорът изиска от мен и редица колеги ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ защо сме подали сигнал за проверка на НАТФИЗ към по-висши държавни органи?

Или за тях диалогът се състои в твърдението, постулирано от Председателя на Общото събрание проф. Мира Каланова, че Ръководството „не е длъжно на студентите“?

Или дори като крещене по студентите от страна на помощник-ректора г-н Кузманов, че пречат с учебния си процес, изнесен във фоайето, поради липса на друго свободно пространство (може би защото фоайетата в НАТФИЗ са предвидени за кафенета, не за учебна дейност)?

Едва ли ще получа отговори на въпросите си за диалога (и не само)...

Но приведените примери, уви, илюстрират отлично атмосферата в НАТФИЗ през последните две години – усещането, че работният и учебният процес твърде често се случват въпреки, а не благодарение на решенията, действията и отношението на ръководния и административния корпус на Академията.

П.П. Готова съм пак да давам обяснения по чл. 193 от кодекса на труда!

Валери Йорданов

актьор и бивш възпитаник

ПОДКРЕПА !!! Преди 4 години Студентите от НАТФИЗ събраха Подписка против обявеното от ВКС незаконно "Дисциплинарно Уволнение" на Морфов и и Оставка на директора... и бяха заплашени,

Бояна Бъчварова

преподавател

Преди дни си дадох сметка, че вече половината ми живот е свързан с НАТФИЗ.

За това време имах щастието да срещна хора, които ме научиха, че истинското преподаване рядко се случва само в аудиторията. То е в начина, по който избираш да бъдеш до студентите си,

Йоана Цветкова

студент

През последните години сме свидетели на тревожния упадък на НАТФИЗ. Отговорността за това не е в нас, студентите, чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев. Причината не е в протестите ни по отношение на така необходимия бюджет,

Дечо Таралежков

сценарист, продуцент и бивш възпитаник

Разпадът на НАТФИЗ тече отдавна, но сега добива нюанси, които ни връщат още по-отдавна. Ръководство с подобен манталитет е редно смирено да наведе глава и да си иде.

Христо Георгиев

звукорежисьор и гост-преподавател

Факти.

Докато бях в академията, неведнъж съм се обръщал към доц. д-р Валерия Крачунова-Попова и доц. д-р Цветелина Цветкова, когато съм срещал трудности. Винаги са се отзовавали в рамките на минути, без значение от часа. Те са едни от хората, направили най-много за образованието по филмов и телевизионен звук в България. Преди тях изобщо не съществуваше такава специалност в НАТФИЗ, а днес, смея да твърдя, тя е една от най-перспективните специалности в академията въпреки системното неглижиране от страна на настоящото ръководство и остарялата техника, с която студентите са принудени да работят. Немалка част от хардуера и софтуера, необходими за учебния процес, е предоставена или лично от преподавателите, или от самите студенти.

Преди броени дни приключи и най-големият конкурс по звуков дизайн, провеждан някога в страната, също осъществен изцяло благодарение на преподавателите и безвъзмездната помощ на колеги и съмишленици.

Обвиненията към преподавателите в нещо различно от всеотдайност към студентите, академията и киноизкуството са крайна форма на неуважение и неблагодарност. Заплахите с уволнение и опитите за цензура дори няма да ги коментирам, защото са нелепи. Академията не е нито режим, нито диктатура, а европейска институция или поне такава би трябвало да бъде.

Анна Анова

преподавател

Не е нормално в XXI век всячески да се саботира развитието на младите хора.

Не е нормално да имаш честта да бъдеш ректор на учебно заведение, в което преподават едни от най-добрите специалисти в бранша – преподаватели,

Виктор Божинов

режисьор и бивш възпитаник

От известно време, чувам за напрежението в НАТФИЗ между Ректора с невероятните абревиатури пред името си (чл.кор. проф. д.ф.н) и безкрайно безценни за мен хора! Не мога да повярвам какво се случва в тази академия! Какви етични комисии, г-н Ректоре?

Боряна Пунчева

актриса и режисьор, випуск на ВИТИЗ 1981

Когато един ректор /и екипът му/ остане глух за гласа на студентите - той е обречен.

Когато ректорът не си дава сметка, че той е в Института заради студентите, а не обратното - той е обречен.

Нели Димитрова

преподавател

ВСИЧКО СИ Е СЪЩОТО ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО РАЗЛИЧНИТЕ

Преди няколко години с Valentina Angelova написахме един сценарий, филмът се завъртя доста успешно по кината. За ПЕТЯ НА МОЯТА ПЕТЯ - ФИЛМЪТ ми е думата. Таглайнът ни тогава беше точно този: „Всичко си е същото що се отнася до различните“.

Петър Пашов

преподавател

Още веднъж, БРАВО!, студенти от "Екранни изкуства"! Номенклатурният, тоталитарен стил на ръководството е абсолютно непоносим. Радвам се, че има студенти, които разпознават това като проблем.

Момчил Бонев

студент

Когато през март със звукарите ни изпратиха на обучение в Естония, успяхме да си дадем сметка от първо лице колко наистина назад сме в родната Академия.

Калоян Божилов

оператор и бивш възпитаник

Истината невинаги е удобна, но когато достатъчно хора започнат да я изричат, става невъзможно да бъде заглушена.

Габриела Йовчева

студент

FilmEU е една от най-добрите програми, в които НАТФИЗ е участвал. Възможността да видим как работят колегите в чужбина отвори много врати и запознанства за нас. Твърди се, че някой ни нахъсва против ректора - доста е обиедно, че

Ясен Григоров

гост-преподавател

Като гост-преподавател в НАТФИЗ започвам често срещите ми със студентите с уточнението на обръщението ми към тях - “колеги”… С други думи - да, в учебен процес сме, има си йерархия, която се базира на опита, но на нищо друго.

Емо Митков

тв редактор, сценарист и бивш възпитаник

Отидох на този протест гневен.

Защото е отвратително да разделяш студентите на лагери. Защото е отвратително да заплашваш преподаватели и студенти. Защото е отвратително да се държиш като мутра и да си мислиш, че Академията е нечия лична собственост. Защото е отвратително да отнемаш бъдещето на хора, които са избрали да посветят живота си на изкуството.

Всичко, което съм днес, го дължа на хората в тази Академия. НАТФИЗ промени живота ми. Там срещнах преподаватели, които не просто ме научиха да пиша и разказвам истории. Те повярваха в мен, когато аз самият се съмнявах. Благодарение на тях работя, развивам се и продължавам да сбъдвам мечтите си. Затова винаги ще бъда до хората, които първи застанаха до мен.

Днес продължавам да работя с част от настоящите студенти в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и виждам колко талант, труд и отдаденост има в тях. Това са хората, които след години ще правят българското кино и телевизия и ще разказват историите, които ще вълнуват българите. Но те няма как да стигнат дотам без преподавателите, които днес са заплашвани с уволнение само защото защитават принципите си. Без тези преподаватели няма НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Те са хората, които изграждат следващите поколения режисьори, сценаристи, продуценти, оператори, звукари, монтажисти, аниматори, дизайнери, фотографи, журналисти, критици...

Протестът показа нещо много по-важно от несъгласието – показа колко обединени сме всички в Кинофакултета. Студенти, бивши и настоящи, преподаватели, видни кинодейци – всички заедно, защото знаем какво защитаваме.

Дойдох гневен, но си тръгнах горд.

Горд, че познавам всички тези хора. Горд, че работя с много от тях. Горд, че бях рамо до рамо с моите преподаватели, колеги и приятели, защитавайки не само Академията, а ценностите, които тя ни е дала.

И може би най-важният урок, който НАТФИЗ ни е научил, не е как се снима филм, как се пише сценарий или как се режисира. Най-важният урок е да защитаваш идеите си и да се бориш за тях. Дори когато това не е лесно.

Защото в НАТФИЗ не се учи само кино и театър. В НАТФИЗ се учи и МОРАЛ.

#длъжнисмеви

Деница Ганева

студент

Връщайки се към четирите години, които за мен приключиха това лято, виждам формалната страна на обучението си в НАТФИЗ като поредица от компромиси, които студентите от Факултет „Екранни изкуства“ сме принудени да правим. Това се налага заради системната липса на подкрепа от страна на ръководството. Формално съществуват възможности за публичност, международни контакти, обмени и професионално развитие. На практика обаче те рядко достигат до студентите.

Още от първи курс организирам извънкласни инициативи и се интересувам от допълнителни възможности. Нееднократно ми се е налагало да търся съдействие от ръководството дори за нещо толкова елементарно като публикация на сайта или в социалните мрежи на Академията по повод някакво събитие. Отговорът винаги беше отказ, сякаш академията не иска да се асоциира с дейността на студентитие си публично. Многократно ни се отказваше и съдействие с международни обмени не защото ние не сме предприели действия, а защото тези процеси не получаваха необходимата институционална подкрепа навреме. Ако някой от нас се опиташе да потърси правата си, беше “привикван” на лична среща с ректора или в учебен отдел, в която беше правен опит да се уязви позицията му.

FilmEU беше една от малкото инициативи, която доведе до реални резултати. Благодарение на нея имах възможност да участвам в международни обмени и обучения и както за мен, така и за много мои състуденти, това беше първият реален досег до европейска академична и професионална среда. Но най-ценният резултат беше възможността да направя лична равносметка за условията, в които се обучаваме в НАТФИЗ. Няма нужда да изброявам конкретиката по проблемите в материалната база на Академията, защото те си личат понякога и в качеството на работата, която зависи от пари, време и технически възможности. Не само в киното е така, във всяка област резултатите зависят от средствата. Не можеш да направиш тирамису в тава за баница. Или ако успееш, то си остава тирамису, направено в тава за баница. Не смятам, че нашите мечти и усилията, които полагаме, както и безусловната отдаденост на нашите преподаватели, трябва да се ограничават в рамки, които саботират крайните резултати. Срещата с европейски филмови академии ми показа не само разликите в материалната база, но и в отношението към студентите, в институционалната подкрепа и в приоритетите, които ръководствата си поставят. Именно тогава осъзнах колко голям потенциал остава неизползван в НАТФИЗ и то не заради липсата на талант или отдаденост, а заради липсата на воля той да бъде подкрепен на институционално ниво.

Най-притеснителното за мен е, че вместо да се говори за тези проблеми, се правят опити студентите да бъдат представени като хора, които не разбират за какво протестират. Това не отговаря на истината. Ние много добре знаем защо сме недоволни. Омръзна ни години наред да ни бъдат отказвани възможности, защото така е било решено на административно ниво. Омръзна ни да учим в сграда, която не е функционална на нуждите ни. Омръзна ни опита на преподавателите да ни помогнат, да се наказва със заплахи и абсолютно дискредитиране на всичко изградено до момента. Никой не ни е „насъскал“ да протестираме. Нас не ни интересуват административните интриги или възнагражденията на когото и да било, а именно такива мотиви се опитват да ни бъдат приписани. Ние, студентитие, сме преки потърпевши от неглижиращото отношение на една институция, която на административно ниво демонстрира категорична незаинтересованост към студентите си.

Затова настоящият протест не е прищявка. Той е закономерна ескалация на системното маргинализиране на Факултет „Екранни изкуства“. Застрашаването за изключване на Академията от FilmEU се превърна в най-видимия пример за това как една работеща инициатива може да бъде поставена под риск въпреки доказаните ползи за студентите. Именно това ме навежда на въпроса какви приоритети защитава ръководството на Академията. Когато една институция не застава зад възможности, които реално работят в полза на собствените ѝ студенти, е трудно да се разбере в чий интерес се взимат тези решения.

Надежда Косева

основател на КиноКлас и бивш възпитаник

КиноКлас подкрепя исканията на студентите за запазване на международната програма FilmEU в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Вярваме, че свободата на словото е човешко право, което трябва да бъде отстоявано, а не наказвано.

Любомира Костова

преподавател

Спомням си като студентка как с колегите направихме Ранобудните Студенти Натфиз и активно окупирахме Академията. Виждам, че и до сега студентския дух е буден и не търпи неправдата.

Анна Дамянова

режисьор и бивш възпитаник

Подкрепям напълно написаното от Ники. Имах щастието да уча в НАТФИЗ, когато ректор беше проф. Семерджиев. Именно тогава, заедно с Ники и група прекрасни колеги студенти бяхме сред първите,

Александър Христов

режисьор и бивш възпитаник

Браво, момчета и момичета! Винаги съм казвал, че следващите поколения са по-готини и ще са много по-оправни.

Честно казано, ние бяхме пълни смотаняци, които един протест не направиха при все, че редовно ни рязаха стипендии, увеличаваха таксите,

Ростислава Генчева

киновед, журналист и бивш възпитаник

Подкрепа за преподавателите и студентите в НАТФИЗ!

Михаела Филева

певица, артист и бивш възпитаник

Работата на преподавателя не е само да предава знания. Тя е да вдъхновява, да възпитава свободни хора и да дава пример как се отстояват ценности.

Мария Петкова

студент

Когато кандидатствах минала година знаех, че НАТФИЗ отдавна е изгубил реномето си, но не очаквах нещата да са толкова трагични. Още първите дни в академията разбрах от горни курсове,

Дария Миткова

студент

На аниматорите не се обръща грам внимание. Докато тези в НБУ имат хубава техника за всички видове анимация

Мими Шишкова-Петрова

инфлуенсер

видео

върнете се към начало

кризата в НАТФИЗ

Цветелина Цветкова

Ели Скорчева

Борислав Костов

Марина Цонева

Лиана Стоянова

Теодора-Косара Попова

Ема Константинова

Николай Йорданов

Мартин Димитров

Георги Бонев

Васил Дуев-Тайг

Стефани Дойчинова

Петър Вълчанов и Кристина Грозева

Катя Тричкова

Тони Пенчев

Павла Котова

Мартин Калчев

Петко Венелинов

Валентина Ангелова

Валери Йорданов

Бояна Бъчварова

Йоана Цветкова

Дечо Таралежков

Христо Георгиев

Анна Анова

Виктор Божинов

Боряна Пунчева

Нели Димитрова

Петър Пашов

Момчил Бонев

Калоян Божилов

Габриела Йовчева

Ясен Григоров

Емо Митков

Деница Ганева

Надежда Косева

Любомира Костова

Анна Дамянова

Александър Христов

Ростислава Генчева

Михаела Филева

Мария Петкова

Дария Миткова

Мими Шишкова-Петрова

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

РЕГИСТРАЦИЯ

РЕГИСТРАЦИЯ