director  
producer & writer  
 Alberto Yordanov
 Alberto Yordanov
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Великобритания България       година    2013      времетраене    13мин
жанр    Документален Дистопия       технология    Игрално кино      тема    Други реалности Технологии
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 11 Май 2020
П реди седем години международен екип, воден от българина Алберто Йорданов, заснема филм за Централна гара София, може би един от много малкото, правени изобщо за това емблематично място. Видяното ме оставя със същите смесени чувства, които изпитвам и към самата гара до днес. Филмът привлече вниманието ни в рамките на кампанията за българското кино не само защото е добре направен, но и защото се явява щрих от една отминаваща епоха. А е заснет само преди 7 години.

Днес гарата в София изглежда по-добре, ремонтирана със средства по европейски програми. Тя прави смел опит да прилича на онова, за което цели поколения в България сме мечтали – да е хубаво и модерно „като на запад“. На този фон обаче духът на това място не спира да изчезва. Документалният филм на Алберто Йорданов ни напомня, че, Централна гара, с цялата си субкултура, дух и живот в нея, бавно се превръща в скелет. Към днешна дата изглежда модернизацията се оказва недостатъчна да спре този процес.
Къде са хората?

Навремето железниците са били голяма работа. От една страна е било много престижно човек да работи за тях. От друга, освен гръбнак на индустрията, те са символ на прогреса, и то по-конкретно онази му част, която среща индустрията с човека и я подчинява на неговите нужди, комфорт и мечти. И в най-люта зима, влакът предоставя уют и условия за живот, докато ни води напред… За разлика от другите аспекти на индустрията, влакът е продукт, направен по „ръста на човек“ за човека. Той е лично място, от което всеки има незабравими (и много различни) спомени. Влакът можем да кажем е основен прешлен в гръбнака на човешката култура. Във влакове са се писали романи, влюбвали са се хора, променяли са се възгледи, взимали са се съдбовни решения. Неслучайно и до днес униформите на железничарите наподобяват полицейските и военните – те носят някои от най-високите държавни символи, което напомня и тяхното място в йерархията на обществения строй.
Днес железничарите са по-близо до водопроводчиците като усещане за престиж, отколкото до военните. И пак водопроводчиците ще печелят повече.

Поразително е как място, което помня пълно с живот, днес опустява безнадеждно. Парадоксално е, че колкото и повече пари да наливаме, толкова повече живота си отива от него. Централна гара е един бетонен монумент, в който хората са невидими. Уморени. Нещастни. Затворени в малки студени кутийки, до които не достига слънчева светлина.
Алберто Йорданов му изгражда изключително въздействащ портрет. Във филма си „Централна гара София“ той улавя специфичен микс от емоции, които са познати само на работещите там. За да покажеш душата на едно място се изисква много фин усет. „Душата на мястото“ не е абстрактно естетическо понятие, тя се чете най-добре през погледа на очите на героите, които са част от него. В този смисъл е лесно да се композират въздействащи кадри на сиви подлези, опикани стени и мизерия.
Трудно е да се навлезе надълбоко в този грандомански бетонен монолит и да се надникне в душата на работника.

Този филм е заснет на интересна пресечна точка – между документалистиката, поезията и класическия narrative. Именно това му позволява майсторски да използва по-широк набор от подходи за въздействие, с което да предаде максимално силно усещанията, които авторът-разказвач е усетил на място.
Място, което, колкото е просторно, толкова човек се загубва в него и в студената му бетонна сянка.
#central #railway #station #sofia #централна #гара #софия #sofia #bdz #бдж #влакове #железница #железничари #работници #портрет #място #локация #пост #социализъм #мизерия #post #socialism #location #place #portrait #workers #railway #workers #trains #български #държавни #железници #poetic

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018