Антиутопията е антоним на утопията. А какво е утопията – перфектното общество, в което проблеми няма и всичко се случва, така както на теория би трябвало и сега да се случва. Антиутопията по същество е обществото, в което сегашните тенденции са достигнали своята негативна крайност. Като такива могат да се разглеждат индустриализацията, машинизирането на обществото, повтаряемостта и липсата на живец.

 

Children е създаден в Япония, което само по себе си е впечатляващо, защото до нас достигат много малко късометражни творения на Далечния изток и по-конкретно от страната на Изгряващото слънце, от която ако изключим големия брой самоубийства може да се нарече в известен смисъл утопия. Толкова утопия, колкото сигурно германското общество. Само да вметна, че както в Япония самоубийствената статистика удря небето, така и в Германия една негативна статистика се неглежира – броя на чекиджиите. Там, в процентна пропорция, самотните жители са най-много и от тях голяма част са сексуално неактивни. Ето две утопии от двата края на света, където обаче срещат проблеми от особено естество, докато ние гледаме идеалистично към тях, смятайки че са рай.

 

Children е свят, в който всичко се повтаря. Мислите на хората ги няма, защото не им дадена свобода. Устите им са зашити. Единственото, което виждат са го приели за нормално, защото е първото и последното нещо, което виждат в живота си – комини, пушек и асфалт. Може би някъде в Китай, това реално съществува – снимки. Докато, едно дете не решава да прекъсне този безкраен цикъл, спасявайки едно куче.

 

Тази интерпретация на човешкия дух и желание за живот, изразено от човека, но върху едно куче е много силно послание, изразено по нестандартен, но уникален начин. Дали Children е страх? Дали е провидение за бъдещето? Или е урок? Или е просто анимация? Точно затова обожавам късометражното кино!