ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 16 Април 2014
К ой си ти? 
Казвам се Борис, режисьор съм и в момента живея в Москва.
 
Как е живота там? Как се снима кино? По-лесно ли е отколкото в България? Каква е общата картинка в киното изобщо като култура там и по-конкретно на късометражното ако имаш наблюдения? 
Уви, не съм снимал в България и няма как да сравня, но тук късометражките са на мода сред хипстърите и техните богати, скучаещи майки търсещи призванието си в нови сфери. За последните 2 години откриха поне 10 кино-школи, които за много пари и малко време обещават да те превърнат в Ноа Баумбах. Отстрани погледнато изглежда лесно - пазара е огромен и може да си уредиш Ари или Ред за смешни пари, а ако не държиш да спиш след 12 - и безплатни пост- смени в по-яките студия. Но всъщност е точно толкова трудно, колкото и навсякъде, защото липсват добри сценарии и силни идеи - режисьорите пишат сами филмите си, а това, което пишат истинските сценаристи никой никога не го вижда на екран, в резултат на което и двете професии страдат - първите губят времето си с творчески търсения, вторите почват да пият от липса на внимание и интерес към делото на живота им.

Как се стигна до Власт? Филм с доста бих казал оригинална идея - случаен "обикновен" човек да бъде призван с държавен орден.
2010 година нашите ми донесоха от Ямайка една ей такава шапка и две бутилки ром. На главата сложих шапката, а шишетата в раницата и тръгнах за вкъщи, но по пътя минах покрай някакъв митинг - вече не помня какъв, най-вероятно, националисти. Спряха ме ченгета да ме проверят, в резултат на което ме вкараха в един автозак (не знам как се казва на български, нямам щастието да съм попадал в такъв в София, но представлява бронирано бусче с решетки за лоши хора). Питах ги какъв е проблема, но така и не получих адекватен отговор, докато в буса не се събрахме 12 човека (нито един от които националист, или даже руснак) и главния не съобщи по телефона: "квотата е запълнена, можем да тръгваме". Дадох си сметка, че всъщност за тях няма никакво значение кой какво е направил - те просто са длъжни да задържат дневно по 12 души от всеки митинг. Представих си какво би било ако същия принцип се отнасяше към всичко в живота.

Според теб кое е по-лесно? Да снимаш филм върху конкретен проблем или да снимаш филм върху средата на проблема, но не толкова самия него? И това може ли да бъде отправна точка за българския проблем в разбирането на естетиката на киното. Тук все още преобладават тежките сюжети, тълкуващи действителността ни, предвъкваща едни и същи вече познати слабости на обществото ни, вместо да стимулира силните ни страни, социализма и прехода като че ли витаят още в атмосферата на киното ни, макар и да се опитваме плахо да ги заобиколим. Има изключения разбира се, но малко. Власт е свеж, динамичен, фокусиран. Хем сериозен, хем ироничен. Не се отклонява в тълкувание на средата, а разказва история на герой.
За колкото и тежък сюжет да става дума на мен винаги ще ми е по-интересно да го направя по-скоро "зрителски", отколкото "авторски", в този смисъл, в който зрителското е всичко от Холивуд през 70те (Скорсезе, Де Палма, Копола, Фридкин, Пакула) до Содербърг, Иньяриту, Полански и Сам Мендес. Авторското пък е там където са Апичатпонг, Сокуров и Бела Тар. Колкото и да живея в Русия, Тарковски и адептите му така и не можах да ги заобичам.  За мен "Дзифт" и "Източни пиеси" си остават най-добрите български филми за последните х години.


?Колко време отне да бъде организиран и заснет? Колко души работихте върху него? Имаше ли трудности и от какво естество? Сюжета предпоставя повече локации, някои изискващи специфично осветление, декор, определен стил... Опиши атмосферата по време на работа. Може и да е полезно на сега завършващите в областта на киното.
Филма го снимахме половин година, но реално имаше 11 снимачни дни. Две декорации, всичко останало е снимано на място, с разрешение или без. Постоянно прекъсвахме за по две-три седмици, защото или нямаше камера, или някой от актьорите не можеше в този ден, или режисьора беше е в депресия и не знаеше какво да прави с живота си. В титрите има 75 човека, но основната творческа група беше от четирима. Аз, оператор, продуцент, композитор. Впрочем, композитора се включи след като материала беше готов и затова музиката звучи толкова хомогенно и осмислено, за разлика от еклектичната картинка - всяка сцена визуално я решавахме в зависимост от това какво сме гледали и ни е харесало миналата седмица. Има нещо хъшлашко и весело в такъв подход, но не знам доколко е професионално. Атмосферата по време на работа си беше партизанска - всички мислеха, че участват в нещо голямо и страшно, защото самото название навежда на такива мисли, особено в Русия.

Какво следва? Смяташ ли да продължиш да снимаш в Русия, обмисляш ли по-сериозна колаборация с България?
 Дипломния ми филм, той ще е много малък по мащаби и няма да има нищо общо с имперските амбиции на Власт. Камерен, съвременен нуар вдъхновен от отношенията на Тео и Винсент Ван Гог и филма Killing Them Softly. Не мисля, че ще се хареса на когото и да е. На публиката на Власт - със сигурност.
Ах, да, и реклами на фритюрници.
 
Кога можем да очакваме Власт онлайн?
Може би в началото на 2015. В момента върви нормално по фестивали, което е приятно.

Какво би посъветвал младите, захванали се да учат кино? 
Нямам достатъчно опит, за да давам съвети - голяма е възможността всичко, в което вярвам да се окаже грешно и неправилно. Но да обичаш хората, с които работиш помага.
#борис #байков #москва #вгик #vgik #moscow #russia #bulgaria #short #cinema #vlast #власт #русия #борис #байков #boris #bajkov #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018