Това е безпрецедентната история на Косьо и Виделин. Представяте ли си, че само допреди година и половина, тези две имена редом в една история, надали биха привлекли вниманието освен ако не са направили нещо наистина впечатляващо. Но в контекста на великата пандемия, за която говорим от лягане до ставане, а и вероятно и на сън, историята на Косьо и Виделин започва да става подозрителна.

Без да искам по никакъв начин да омаловажавам вируса, ефектите и проблемите, все пак не трябва да си губим чувството за хумор. Точно с това ни привлече Ко & Вид: 19. Заснет миналата година по време на един от свирепите т.н. „локдауни“, Владимир Ангелов и неговите приятели все пак ни напомнят защо никоя сила не може да сломи здравия човешки дух.

Докато се бяхме сврели в уютните си къщурки, наплашени и постоянно задоволявани от интернет и доставки на храна, ето едни хора, които не са стояли с кръстени ръце и са го обърнали на майтап.

И то не какъв да е майтап. Колкото и аматьорски да изглежда Ко & Вид: 19 на пръв поглед, филмът има заложби и демонстрира усет за кино. Нещо повече. Иронията на този филм далеч не се изчерпва само с най-видимата му проява по отношение на вируса. Изключително преувеличената епичност, придадена на кихането, освен очарователно смешна, е и едва доловимо смигване към Холивуд. Именно Холивуд и любовта на американските режисьори към грандомански сцени с времето научиха зрителското око да възприема преувеличеното за нормално.

Друг интересен момент е, че филмът през несериозността все пак формира морален компас. Как може да повлияе на приятелството едно кихане? Може ли приятелството да устои на провокацията, която времето поднася.

Така може да обобщим „Ко & Вид: 19“. Филм от приятели за приятели, без претенция, без сложен кино език, успява все пак да засегне дълбоки струни и да провокира към размисъл. И не на последно място, филм с чувство за хумор, което ще ни е адски необходимо във времената, които предстоят.