Toronto Film Festival е един от световно утвърдените фестивали с вкус за ново кино. На тазгодишното издание излязоха няколко късометражни филма, които ще се запомнят определено, а един от тях се превърна в истински YouTube фурор с три милиона гледания в рамките на три дни. Впечатляващ резултат, показващ колко интересно е естеството на този филм и защо смятам, че от него ще тръгне цял нов клон в киното. И като индустрия, и като изкуство.

 

Noah Lennox е стандартния тийнейджър от САЩ със своите лични проблеми, голяма част от които, зародени в дигиталната среда, позната на всеки човек с достъп до интернет. Facebook, момичета, взаимоотношения, криво разбиране и низ от последвали събития. Дотук имаме един plot, който е развиван със сигурност в достатъчно много филми, че да можем да кажем, че е стандартен. Но защо Noah стана известен?!

 

Защото Patrick Cederberg е съумял да създаде една точно определена консистенция, която отделня филма от постоянния филмов поток и го превръща в емблема. Noah е изцяло заснет на компютърен екран и ако го знаехте преди филма със сигурност щяхте да бъдете резервирани, защото по начало киното е с герои в 3D среда, реален свят. А какво може да ни даде един двуизмерен екран, с който сме свикнали да работим ежедневно? Точно тук дали с добри познания в киното или страхотно вътрешно чувство Cederberg по специфичен начин е успял да вкара точно толкова драматургия, колкото е нужно, за да провокира и задържи интереса на зрителя докато проследява една сложна драматична ситуация. Без драматургия филмът става документален и вече не обвързва емоционално зрителите към историята. Много хитро например се е досетил да покаже лицата на героите все пак чрез Skype. Това, което може би ви е убягнало обаче е тънкото въздействие, което оказва начина, по който героите се виждат, т.е. се виждат така, както и ние ги виждаме. В киното не е така, защото героите се виждат на живо, а ние ги гледаме от екран. Това навлизане в тази различна гледна точка също утвърждава Noah и като експеримент в киното. Филмът през цялото време „ни държи“ и емоционално ни ангажира с драмата, която преживява Noah, независимо, че на моменти реагираме с насмешка, защото надушваме клишетата, утвърдени през последните години за типичните тийнейджъри. Всичко това е толкова добре дозирано, измерено, че няма нито един излишен кадър, излишна сцена или момент, в който филмът да „ви изпусне“. С това не пренебрегвам и някои филми отпреди, ситуирано отново върху PC екран, но Noah е първият, който го превръща в истински жанр и може да се каже, че е направен според критериите на класическото кино (в по-относителния смисъл).

 

С развитието на технологиите и разширяването на възможностите за взаимодействие все повече филми ще се реализират на тази нова и необработена в момента снимачна площадка. Какво ли ще измислят големите умове? И дали посоката ще е правилна? Защото за разлика от живата среда, която за всеки филм е уникална, то компютърните екрани са (почти) еднакви за всички. Ще видим. Засега началото е много добро! Noah Lennox by Peter Cederberg. Comment below!