Време за обяд  (2018)

  • 5мин
  • Документален
  • Нестандартни
  • България
гледай 8348 1112

За лешоядите с любов... или защо е важно да документираш с отношение.

За лешоядите с любов... или защо е важно да документираш с отношение.

А знаете ли, че България е една от страните в Европа с най-голямо птиче разнообразие? От 420-те вида, които могат да се видят/чуят по нашите ширини, 16 от тях са световно застрашени. Египетският лешояд, който не живее в Египет, е най-бързо изчезващата хищна птица в Европа. А знаете ли, че той е едно от малкото животни, които използват инструменти? Когато открие яйце от едра птица като щрауса, той хваща камък с клюна си и рязко го засилва към черупката на яйцето. Интелигентна птица, нали? Увереното му крачене по земята изглежда да е напълно оправдано. И да, наистина – лешоядите не се хранят само и единствено с леш и мърша. Но колко човешко е да митологизираме неща, които не познаваме.



Има документалистика, има и документалистика с отношение. „Време за обяд” е от втория тип. Киното по принцип носи поглед към неща, които не винаги смеем да твърдим, че познаваме. За да поискаме да опознаем обаче, нужно е да усетим отношение. В името на емпатията. Филмът говори увлекателно, изразява чувство за хумор, проявява загриженост и показва рядкост. Значителна рядкост, за която би следвало да се грижим. Авторите от Beardfrost Productions споделят: „В крайна сметка целта ни е да вдъхновим максимален брой хора да допринесат по някакъв начин за опазването на тези безспорно полезни птици.“ А те са хора, които ценят природата в България и на това се основава цялостно художествената им работа. 



Както всяко нещо в природата, и лешоядите имат своята функция в името на хармонията и биологичното спокойствие. Ако мъртвата крава разнесе паразити и човекът падне болен – ще се сети ли за важната роля на лешоядите? Изисква се знание отвъд страха от смъртта, отвъд лекарите с лекарствата им и лечебниците им. Природата е създала всяко едно от звената си в контролиран баланс и взаимна нужда. Като верига, която без част от бримките си – просто се къса. Би следвало хората да осъзнаваме гениалността ѝ и да не я рушим. Както хубаво е казано: каквото правим – на себе си го правим.

 

А знаете ли, че Българското дружество за защита на птиците заслужава подкрепа и уважение? Е, поне вече знаете за още един хубав български късометражен филм, за една хубава мисия. Изобщо… златна мисия. 



 

споделете във   
авторски текст на
Александър Милчев
автор  Александър Милчев
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор