Wind2Win или Море на вятъра не е единствено и само филм. Аудиовизуалното произведение е витрина на една важна кауза. Проектът е иницииран от малко частно сърф училище. Неговите създатели са избрали нелеката задача да се занимават с това, което обичат не къде да е, а на българското Черноморие. Живеейки и дишайки тук, те няма как да не забележат многобройните му проблеми. Един от тях е… замърсяването с пластмаса, нищо изненадващо. Филмът ни показва, че тя извира отвсякъде, а Дунав я носи и от цяла Европа, сякаш нашата си не е достатъчна. Вече привикнахме екологичните проблеми не само на морето, но и в цялата ни страна (а защо не и по света) да се преекспонират от знайни и незнайни ,,специалисти‘‘ по най-досадни начини. Двойката сърфисти от филма избира малко по-нестандартен подход за комуникация на проблема. Те се захващат с нелекото водно пътешествие с уиндсърф по цялата дължина на българската морска ивица – от Дуранкулак до Резово. Това е техният начин да привлекат вниманието на по-широката общественост към проблема. Освен това обаче, те предприемат и още няколко важни стъпки. В помощна лодка с тях пътуват морски еколози, които изследват замърсяването на водата в продължение на всичките около 300 км. Това е важно, защото от цялата инициатива в крайна сметка има и някакъв директен практически ефект. Отделно организаторите на проекта се постарават посланието им да достигне до възможно най-много хора – организират събития, медийни участия, създават официален уебсайт и т.н.

​

В помощната лодка пътува и снимачен екип за да го има все пак документалния филм Wind2Win. Той е технически перфектен – добре заснет и добре озвучен. И няма как да е иначе - неговите създатели имат богат опит в приключенското създаване на филми, а и не само. Достатъчно е да се отбележи балансираното използване на дроновите кадри във финалния монтаж. Не трябва да се съмняваме, че създателите на филма са разполагали с голям обем от тях, но в случая са поставени на място, в помощ на историята. Създадена е и приятна и много интересна анимация, която също е с перфектен тайминг и допринася за приятното настроение. Музикалният фон също е в синхрон с разказа. Всъщност не само опита на снимачния екип е фактор за всичко това. Филмът е заснет от професионалисти, които познават много добре своите обекти и тяхната идея. Затова и темата на филма е толкова добре експонирана чрез използваните похвати. 



Недостатъците на филма са малко и са пренебрежителни. Те са от драматургично, а не от техническо ниво. Дикторският текст, четен от самите сърфисти Йо и Илето звучи изкуствено и леко назидателно (за да се върнем към проблема с комуникацията на еко-проблемите), но пък от друга страна приближава зрителя до интимното пространство на двойката и личното им отношение към темата. Забавно е и, че персонажите са против пластмасата, а пазаруват запасите за пътешествието си в огромен хипермаркет, но… капитализъм. Както вече писах, това са бели кахъри. ,,Голямата‘‘ драматургична дупка идва към финала на филма – 300 км по вода с уиндсърф е впечатляващо предизвикателство. Сърфистите се сблъскват с капризите на Черно море, непостоянен вятър, чупи се и помощната лодка. Веднага след този инцидент обаче филмът прескача директно от Обзор в Резово и претупва финала. Изключително рядък случай е някой филм да страда от липса на дължина – обикновено е тъкмо обратното. Тук обаче десет минути отгоре щяха да балансират самото пътешествие и нямаше да натежат на зрителското преживяване, защото Wind2Win е достатъчно атрактивен и динамичен и комуникира по интересен начин своето важно послание.