Не е изключено да чуете от някой кинопочитател, че „не се правят филми вече така, както са се правили едно време“. Под това многозначно изречение би могло да се визира всичко, измежду което и триактови филмови произведения, работещи в режима на класицизма в киното със стари мотиви и следващи ясни жанрови характеристики. С утвърденото си темпо, полирана визия и идеалистичен разказ, когато са добре изпълнени, те рядко разочароват публиката. Част от тях остават култови във времето, въпреки че днес подобни филми не са популярна тенденция сред новите големи заглавия.



       „Божоле“ на Ирина Даскалова е класическа романтична драма, която проследява развиващите се взаимоотношения между Виктория, изиграна от Диана Димитрова, и Ал, Дарин Ангелов. Филмът, с разгръщането на сюжетната линия, потапя зрителя в щастливата магия на зараждащата се любов между двама души.

Ал и Виктория научават един за друг в онлайн платформа за запознанства, но първата им среща не успява да се състои пълноценно. Двамата продължават да поддържат контакт. Виктория, собственик на марка за домашен текстил, създава коледна визия за ресторанта на Ал в следващите месеци. Тъкмо преди зимните празници неочакван обрат възпрепятства техните взаимоотношения и извисява смисъла на запознанството им на съвсем ново ниво.



       Внимателният зрител би могъл да забележи подсказки за нещо трагично още в самото начало на късометражния филм. През есента, когато природата се подготвя за дълъг сън и всичко зелено и младо загива, за да се прероди напролет, се зараждат отношения между мъж и жена отвъд първата младост. В своята кратка, но красноречива вечеря двамата споделят единствено нужното за себе си. Ал е лишен от семейство на петнадесетгодишна възраст и до днес е сам. Виктория има син на същата възраст, на която е бил Ал, когато го е покосила нещастната участ. Съвсем преди края на тяхната първа среща двамата отпиват от младото вино. Виктория споделя интересна мисъл с метафоричен характер, която никога не е минавала през ума на Ал:

       В края на всичко кратко и щастливо, случило се между Ал и Виктория, действително се крие ново начало. Филмът разширява представата за смисъла на семейството и показва как мимолетната романтика може да прерасне в непреходна обич. Той разкрива как срещата между двама души може да носи съдбоносен обрат и психологически катарзис, търсен дълго време и нужен за личностното израстване.



       Класицизмът като стил в киното продължава да бъде актуален – без значение дали е фрагмент от режисьорската визия или завзема цялото стилово поле. Част от упреците към филмите, които включват трагични човешки истории като основа на сюжетната линия, са свързани с мисълта, че подобен тип ексклузивност служи единствено за събуждане на емпатия и не може да бъде съвместим с добра драматургия. В случая на „Божоле“ имаме разказ, който по начало цели да имитира, а не да отразява реалността, като представя един полиран, красив свят, в който се появява конкретен, познат екзистенциален конфликт. Целта е успешно постигната.



       Това, което някои съвременни зрители биха намерили за остаряло и нерелевантно, всъщност е отразяването на действителност, която не е съвсем присъща на обикновения човек, а по-скоро идеалистична. Съществува тенденция за търсене на реалистичен подход не задължително във визията, но непременно в перипетиите, чувствата и цялостната картина на вътрешния свят на героите. Само че това е тема, която се простира далеч отвъд рамките на късометражния филм и навлиза във всеобщата история на социално-културните промени – една безкрайно непредвидима материя.  Неотменна  задача на киното обаче, както и на всяко друго изкуство, е да наваксва според нуждите на модерния човек, а това се случва с изменение на мотивите, похватите, направлението или стилистиката.