Никога не съм предполагал, че ще изгледам филм, който би могъл толкова убедително добре да сумира екшъна и философското кино в едно неделимо цяло. Civil War предлага много идейни пътеки, към които мисълта може да се пусне и този факт, сам по себе си е достатъчен, за добрите отзиви и награди от цял свят, които филмът получава.



Мястото, където се развива филмът, разкрива метафоричната мизансцена, която се съдържа в кино повествованието. Във филма виждаме един човек, едно оръжие, една птица, една колиба, а останалото е природа. Природа, избор и съвест. Това е! Но какво в крайна сметка значи това? Това значи, че Civil War може да се тъллкува като апокалиптична визия в която човекът е унищожил абсолютно всичко и че последната битка, която може би ще водим ще е тази срещу собствената ни съвест. Също така благодарение на блестящия обрат накрая ни се разкрива и съвсем различна гледна точка – както споменах по рано, това произведение може да се тълкува и като пропито с хуманност изследване на човешката съвест и на онази искрица добрина, която е заложена във всеки един от нас и как тя се проявява в най – неочаквания, но и в най – правилния момент. Друга блестяща метафора в Civil War е ролята на Природата, която може да е безмилостна към всеки, който е решен безпричинно да убива всичко живо и безобидно. Никога да не забаряваме следното: Ние сме част от един голям жив организъм, а това значи, че трябва да намерим мястото си в него, за да допълним липсващото звено в хармонията, а не да си мислим, че сме „кралете” на Земята и че всичко може да ни е позволено.

 

Това е филм, който проследява не това, което се развива в човешкия ум, а по-скоро в човешкото сърце – една шестминутна вътрешна Одисея, която се спуска в сърцето на мрака, за да намери поне един лъч светлина, който все пак може би ще ни е досатъчен.