Селски лекар (Пламен Сираков) лекува пациентите си с класическа музика. Лекува и колата си с всезнанието и всеможенето на беден човек. Лекува и душата си понякога – както с класическа музика, така и с ракия.



Късометражният филм „Диагноза” е сценарен и режисьорски дебют на Александър Янев, бакалавър в специалност „Кинознание” в НАТФИЗ. Докато е на стаж като монтажист, той се среща с оператора на филма – Габриел Галчев - Габи – който си търси сценарист за късометражен филм. Александър бързо създава сценарий, който обаче се оказва толкова сложен за заснемане, че отказва всички режисьори, на които е предложен. И не остава друго освен сценаристът да стане и режисьор.



„Диагноза” е меланхоличен филм. И тъй като меланхолия може да значи куп неща – от преобладаваща „черна жлъчка” в тялото (по Хипократ) до емоцията на ревнивия влюбен, който търси усамотение (по Гиьом дьо Машо), държа да дефинирам, че под меланхолия имам предвид чувство на дълбока липса. Липсват пари, липсват лекари на село, изобщо и хора липсват, липсва братовчедът, липсва и жена му, липсва надеждата, „нормалността” също липсва.



Краят на филма е изненадващ. Лекарят, оказва се, е луд. И в лудостта му го придружава само класическата музика. Режисьорът Александър Янев споделя, че е заснел четири различни финални кадъра, всеки от които променя тотално филма. Но все пак окончателното възприятие на историята е в ръцете на зрителя. И колкото са зрителите, толкова ще бъдат и разбиранията за филма.

Остават няколко некролози, празна бяла стая и „Есенната соната”. Спокойно, всичко ще бъде наред.