Филмът „Антракт“ / Intermission/ от 2020 година на Мартин Динков представя една интересна колаборация между кино и театър. Късометражен филм, който ни въвежда в света на театралното изкуство. От гримьорната на артистите, през тъмните коридори, които водят до сцената и светлината на прожекторите. Самата сцена, на която всеки от актьорите излиза, за да влезе в своя образ и да изграе ролята си пред пълната с публика зала. Но всичко ли ще е театър или част от живота и действителността на героите ще се съчетае драматично и реално пред очите на зрителите...?

 

Главните актьори в „Антракт“ – Невена /Анна Петрова/, Иван Пенчев /Ники Сотиров/ и Виктор /Стоян Пепеланов/ се подготвят за поредно излизане на театраланата сцена, за да играят в свой успешен спектакъл, но Невена започва диалог със своя колега и неин съпруг извън сцената - Иван, за техните лични отношения. Тя иска да сложи точката на техните семейни отношения и му го съобщава минути преди да излязат на сцената. Това „поставяне на точка“ провокира у Иван Пенчев „отваряне“ на нови и драматични размисли, решения и крайности, които започват да се случват по време на спектакъла, пред препълнената зала.



„На сцената са умирали много актьори, но никой не е убиван...“ – казва Иван на Невена в една от ключовите сцени в „Антракт“ . Това е и моментът, в който Невена започва да разбира, че ще последва нещо, което не е по сценарий и то ще доведе до някакъв съвсем различен финал. Финал, даващ ново начало или слагащ край на всичко...?



„Антракт“ е късометражен филм, чиято история опитва да разкрие драматичните отношения на артистите извън сцената. Представени като обикновени хора, с обикновени проблеми, търсещи обикновени промени към по-добро. Нестандартният метод на заснемане представя една смесица от театралното изкуство, битовото ежедневие и желанието за един катарзис при героите.



Двата дълги монолога на Невена и Иван на моменти натоварват и натежават, но сами по себе си са важни, защото разкриват характерите на двата персонажа. Репликата на Иван Пенчев – „антракт“ отвежда към финала рязко и неочаквано, но и някак очаквано. Самият финал е като че отворен, като че леко неподходящ, но и задаващ много въпроси. Силната реплика на героя Иван Пенчев – „Никога не съм предполагал, че толкова дълги ножове съществуват. От дръжката до сърцето- една любов време“, заснета и изречена на такъв фон, е колкото въздействаща, толкова и провокираща.



Доброто заснемане и плавният сюжетен ритъм водят зрителя към резки обрати без напрежение. Всичко в „Антракт“ сякаш се случва естествено и по сценарий. В точния момент и на правилното място, а именно на сцената, наречена живот, в която всеки участва както му е писано или не съвсем...