Филмът от 1968 година на режисьора Невена Тошева, по сценарий на Пиринка Хаджиева и с оператор Иван Цонев представя една документална история за работниците на язовир Антон- Ивановци. История, която натъжава, усмихва и замисля едновременно.

 

Натъжава с това, че млади мъже са принудени да влязат в изкоп, да живеят в него, за да изкарват пари, само защото не са имали възможност да стигнат до големия град, да учат. Усмихва с начина на живот, който имат. Принудени от ситуация и обстановка, тези млади хора намират начин след тежкия работен ден да се забавляват. Играят на карти, по радио точка им се пуска музика, в салона за хранене се прожектират филми. Така създаден, този микро свят е достатъчен, временен и задоволителен, но има и едно ако...



 Ако тези хора имат възможност да не са там, а в голям град, на хубава работа и със семейства, биха ли избрали този язовирен изкоп? Принудени ли са да „слязат“ в нищото или са там, защото искат да са там? Живеят собствения си живот или живеят под диктовката на своите началници?



Филмът „Измерения“ е едно много реално представяне на действителност, в която нямаш право на избор. Действителност, която или приемаш сега или приемаш малко след това. Можеш да откажеш, но нямаш друга опция. Дори и да имаш, тя е непосилна за теб...!

 

Остават табелите, които вусят по стените в салона за хранене -  



„Учи се! Непрекъснато повишавай своите знания!“



 „За да строиш заводи, зднаия, освен лопата, кирка и цимент са нужни и знания!“