Трудно е да се разкаже за какво става дума в това късо документално наблюдение, без да се развали изненадата. От друга страна е спорно, че въпросната изненада ще сработи за неамериканска аудитория – символът на американската държавност, към който се отнася заглавието, не е автоматично разпознаваем за зрители, които не спадат към тази нация, а дори и да е, няма особена причина това да ги впечатли.

„Крайпътна атракция“ е по-скоро репортаж със сатиричен оттенък. Той не съдържа сюжет, не се занимава с персонажи, а се опитва да направи моментна снимка-обобщение на състоянието на (част от) американската нация към един конкретен период от най-новата ѝ история. Поантата е най-вече видът на контингента, привлечен от тази временна забележителност на местното летище. Авторите всъщност оставят на зрителя да прецени кое е същинската атракция в тази забележително вяла ситуация. Така или иначе, почти 10 години по-късно, нищо от това, което ще видите тук, вече не е откритие.