А Man Who Delivers би могъл да се оприличи с телевизионните анонимни репортажи, разказващи за различни хора от ъндърграунда, но с тази разлика, че е направен не по TV стандартите, а по стандартите на киното. Макар и филмът да не е кой знае какво, минимализмът и качествената визуална естетика, с която е направен, бързо ви ангажират емоционално и провокират разни вътрешни дискусии, които ако можеше да наблюдаваме, биха изглеждали по много различен начин между отделните зрители.

 

За едни коката е лошо нещо, защото е наркотик. За други коката е билет към рая. За трети това е средство за изкарване на пари. За четвърти това е нещото, което би могло да срине живота им... Позициите са много и съвършено различни помежду си, а A Man Who Delivers чрез приятното изписване на съобщенията, постоянния разказ на дилъра от първо лице и движението из улиците ни дава един дълбок inside view в живота на този мъж. Макар че ние не знаем как изглежда, нито как звучи истинският му глас, вие вече го слушате с интерес и си го представяте по някакъв начин.

 

В крайна сметка киното е затова, за да разказва истории. Едни от вас може да осъдят този човек, други да го слушат с любопитство. Едно обаче е сигурно – краят на тази история ни показа цената, която този човек плаща, за да изкарва пари по точно този начин.



Всичко си има цена, но не всичко е пари.