Поезията има свойството за миг да ни превърне в клише. Или - ако предпочитате - да ни помогне да осъзнаем, че не сме сами. Тя формулира собствените ни мисли и чувства, изговаря ги и ги прави по-разбираеми и приемливи. С почуда установяваме, че сме досущ като другите, че нещата, които ни измъчват, радват, вдъхновяват са много подобни на изпитваните поне от още едно човешко същество на земята. Това ни помага да разберем, приемем и обикнем - и себе си, и другите. Да спрем да съдим толкова сурово - и себе си, и другите.
Предполагам, че едва ли има човек, който не е потръпвал ужасено, чувайки гадното "шруп" и усещайки строшаващата се черупка под обувката си. Случайното убийство на охльов. Представата, че си отнел живот ей така, за миг. Идеята за някаква невинна дребна твар, потеглила по свои си неведоми дела, методично напредваща, понесла товара си - и изведнъж случайното движение на крака ти и... край. "Убийство по невнимание."
Филмът на режисьора Аспарух Петров (част от серията "Щрих и стих" на Compote collective) използва за основа едно от чудесните стихотворения на Георги Господинов. Семплата анимация ни предлага един замайващ танц на бялото и черното, на присъствие и отсъствие. Рисунъкът е изчистен, прелестно грубоват. Думите на Георги Господинов, преведени на английски, се появяват тук и там като капките дъжд от началото на филма. Не мога да не отбележа сцената на сутрешния секс - жива, наситена със страст, развихряща въображението. След нея се появява сюжетната линия с таблетката - фоновата подсъзнателна вина, паралелното малко убийство, ежедневното утаяване на съзнанието... Единственото, което донякъде ме разочарова в този филм е актьорът, който чете текста. Но може би поезията просто е такава - тя звучи най-добре със собствения ти глас вътре в главата ти и отеква в душата ти с нужната мекота и нежност. Може би, тъй като е дълбоко лична, тя страда от показността на гласа и изговарянето по принцип.
Малко сутрешно престъпление за миг ни сваля от облаците на самозаблудите за себе си и ни изправя пред истинската ни същност - на ежедневно прегрешаващи, на грешащи и трошащи същества. На хора, които не се уморяват да грешат и не престават да носят вините си.
Малките неща. Малките радости. Малките грижи. Малките надежди. Малките мечти. Малките грехове. Малките вини. Малките разочарования. Малките убийства. Малките престъпления към себе си и към света. Малките камъчета, които обръщат лъскавите коли на ежедневието ни. Охльов под обувката. Таблетка в устата. Замитаме в храстите. Пускаме водата. Отминаваме. Но вече не сме същите...