Офис служител, който обича притежанията му да са перфектно подредени. Въпреки това в механичния му, организиран живот нещо се обърква. Най-систематичният човек в офиса губи телбода си. Обзет от мисията да намери изгубения предмет, той се натъква на нещо, прилично на стая за „Изгубени вещи“. Но тази хаотична, разхвърляна и претъпкана с вещи стая крие нещо по-голямо и по-важно от някакъв си телбод.



Изпаднал в потрес, героят ни се лута сред изгубените вещи на цялото човечество в мисия, която засяга по-скоро личния му живот, от колкото нечии притежания. Докато сюрреалистичният лабиринт, тази топяща се Вселена на времепространството, се разкрива пред него - той открива нещо по-страшно от факта, че е загубил телбода. Той е загубил пътя си.



Филмът е както добре построен, така и добре заснет. Заглавието самò ни казва, че всичко във филма си има перфектното време и място. Диалозите, паузите, всеки малък детайл е част от цялостната конструкция на идеята. А тя е следната: нещата, които губим ежедневно са нищо, сравнени с чувствата, които си отиват без дори да осъзнаем.

В популярен роман, написан в Италия преди много години, смел рицар на име Астолфо поема на пътешествие към луната, където се озовават всички вещи, някога изгубени от хората. Там, насред съкровища и чудеса, Астолфо намира бутилка, в която се намира „акъла“, изгубен от неговият приятел Орландо.



Точно както в онази стара история, в „Място за всичко“ душата и радостта от живота се оказват изгубени и складирани в Лимбото, заедно с ластичките за коса и връзките ключове, които хроата губят всеки ден.



Филмът е толкова добре написан, че ни запраща към онова малко, тъмно кътче в мозъка ни, в което обикновено се заключваме, докато драпаме през реалния живот. И ни учи, че наистина трябва да спрем да го правим.