Every day: so many opportunities to connect... – това е мотото на режисьора, с което представя филма. Звучи много готино, добре описва ситуацията във филма, а и възможностите в реалния живот да установим контакт с някого наистина са безброй. Тя си забравя фотоапарата във влака, той го намира, разглежда снимките и по тях разбира много за мистериозната жена. Вижда и снимки на себе си. Тя е видяла нещо в него... Това пали красивата искра на човешкото привличане и той решава да я намери и в крайна сметка успява. Само чрез снимките. Сега разбирате защо това заглавие е точноТО заглавие. Наистина очарователна история, заснета добре, без да крещи с невероятни кадри или дълбоки послания. Това е филм за простичките неща от живота, които ни карат да се усмихнем. Аз го гледах в 6 и 30 сутринта и някак заради този филм, денят ми ще започне по-хубаво. Ех тези късометражни филми... Приятно гледане и повече усмивки, защото те са това, което осмисля живота и ни прави щастливи! :)