Режисьорът на филма Ина Николова създава визуална поема по едноименното стихотворение на поета Стефан Икога, като част от проекта „Щрих и стих“ на анимационната продуцентска къща „Compote Collective“. Думите се превръщат в картини, щрихите в стихове, а този танц ни води в меланхоличните и иронични интроспекции на един мъж, „посветен в изкуството на мързела“. Ефектът е въздействащ. Фантазията на героя се разтяга и развихря във времето от Големия взрив до крематориума и сякаш цялото мироздание е увиснало на плещите му, сковаващо го в „оправдано“ бездействие. Животът му минава покрай него, докато той си мисли, как животът му минава покрай него и така в порочна тавтологична безкрайност от безсмислие. А защо бездейства всъщност? От страх, заради разочарования и травми, заради простата причина, че очевидно може да си го позволи? Или пък защото е неповторимо създание, повито с розова кърпа и захранено с розова лъжица, а когато момчето пораснало и се превърнало в мъж, той се сблъскал със света без розовите си очила и не е могъл да се справи с реалността? Но дали това е достатъчно основание човек да се откаже от възможността да прави избори, да взима решения, да действа в света? Разбира се, че не. Главният персонаж всъщност е анти-герой, но примерът му е не по-малко ценен – онова, което не би следвало да правим.