Проблемът на световният елит е, че е световен елит. Елитите са най-бавно променящата се, нединамична и конформистка прослойка от обществото. Също толкова конформистка, колкото и онези на другата крайност, които живеят в скромни градски жилища, гледат елитите по телевизията и периодично гласуват за една и съща мафия. Заради особената връзка между двете крайности, на тези по средата им се разгонва фамилията.



Защо това е проблем? Защото това произвежда безумната глупост, която проявяват силните на деня. Глупост, заради която в момента светът бавно навлиза в трета световна война, която ако преди се е водела в полеви условия, сега се води активно и в умовете на хората. Свързаността помежду ни се превърна в ново сетиво на общото съзнание и същевременно технологиите отвориха портата към подсъзнанието за онези, които имат парите да си позволят да минат през нея. Единственият случай, в който човечеството е изпадало в толкова дълбок дуализъм, изразен в предимството и недостатъка на интернет, е, когато се е разбрало, че Земята не е плоска и Църквата лъже. От интернет произтече нещо хубаво като Арабската пролет. Произтече и нещо лошо като новата информационна война между Русия и Западния свят. А това е по-лошо, отколкото си мислите, защото тук идва и още един фактор – България, както и много други държави имат нещастието да се управляват от хора, незаинтересовани от образованието, културата и възхода на народите си, поради което масите се оказват неподготвени за тази глобална информационна война. Защото липсва критично мислене. Жизненоважен инстинкт за разпознаване на истината в потоп от илюзии.



Във филма на Марина Шахризад и Янчо Михайлов, заедно с неподправения пъзел от картини на Alaa Martini, се потапяме в една реалност, изпълнена с разрушенията на това, което хората са градили години наред. Като тук не говорим само за разбити пътища и срутени сгради, говорим за цялата им реалност. Представете си как утре се събуждате и нищо не е същото. Работното ви място го няма, тока го няма, бензиностанциите не работят, институциите не работят, част от близките ви ги няма, чудите се за бомби от небето ли, или за случайни куршуми да се притеснявате повече, храната се продава на черно и цените са съвсем различни от също неработещия супермаркет... В една такава реалност няма как да има просперитет или каквато и да е форма на позитивно бъдеще. Има само болка и желание да избягате колкото се може по-надалеч. По родните медии по едно време се говореше за войната в Сирия, но никой не предаде така подробно и неподравено страшната действителност там, както Алаа... Напротив, използваше се брутално с политически мотиви. Бягащите от войната през България идея си нямат просто, че тук също има война, но тиха и невидима война между добрите хора, търсещи бъдеще, и онези като #Кой, които изсмукват цялата жизнена енергия на нацията.



Кой е виновен за всичко това в световен план? Е, този път не е #Кой от нашата действителност. Виновни са световните елити и по-конкретно тези на Западния свят, защото дълги години подкрепяха режими в Арабския свят, които очевидно не развиват нациите си, за да има стабилни доставки на петрол и всички да са богати и щастливи. Само че в Природата никое подтисничество не оцелява твърде дълго. Идва момент на имплозия. Такава, каквато наблюдаваме от първите протести в Арабския свят през 2011. Имплозия, за която дори елитите се оказват неподготвени, защото излезе наяве една страшна истина. Арабите не знаеха какво да направят след протестите. Докато в Западния свят протестите водят често до позитивна промяна, в Арабския свят никоя страна освен Тунис не успя да се отърси от оковите на режимите си. Не само това, но и разтърсването, което се случва, продължава и до днес и някои от страничните ефекти са явления като Ислямска държава. В Алаа не се говори за нея, защото все още не беше започнала да се разраства...

 

... и защото все още не бяха задействали PR машината си. А тяхната PR машина работи успоредно с тези на Русия и САЩ. Европа се оказва някъде по средата. Интересно, България къде е? И къде ще бъде в недалечното бъдеще, виждайки дъгата от войни, в която ние сме център? Дотогава гласовете на хора като Алаа са единствените гласове, на които можем да вярваме, защото борбата за умовете ни включва все по-разнообразен арсенал.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ongoing_armed_conflicts