Едно момче на около двайсет години продава нелегално цветя в Париж. Колко престъпно може да бъде това? Разбира се, зависи къде си роден и какъв е цветът на кожата ти? В единия случай може да се разминеш с предупреждение или дори без нищо, в другия ще се озовеш в ареста. Филмът на Росица Траянова e вдъхновен от действителна случка от живота й във френската столица, но всъщност е адаптация по разказ на писателката Маргьорит Дюрас. Лентата печели златна статуетка от THE EIFA за най-добър студентски филм, второ място на European Cinematography Awards за студентска режисура и още няколко селекции. Също така участва с в Short film Corner на Фестивала в Кан.



Разказът на Маргьорит Дюрас е писан през 1957-ма година и отразява насилието и ксенофобското отношение към малцинствата в Париж. За съжаление, повече от шейсет години по-късно нищо не се е променило. Както режисьорът и сценарист Росица Траянова споделя:

Историята засяга една тема наболяла в световен мащаб, но най-вече в бившите империи. Жителите на колониите са били насилствено изселвани от своите държави, за да се бият за Франция, за да работят там, или пък са били експлоатирани за тежък физически труд. Друга част са бягали от родните си места в търсене на по-добър живот или за да се спасят от поредния кървав конфликт в родината си. Независимо какви са били причините, това е естествено последствие от годините на колониализъм. Тези факти обаче не пречат на консервативната част от френското, и не само, население да се възмущава от хилядите имигранти и да проповядва псевдо-патриотизъм под формата на полицейско насилие и гражданска агресия. Разбира се, нещата са много по-сложни и вече от десетилетия е част от академичния и артистичен дискурс – Пост-колониални изследвания. Въпреки това проблемът е налице и трябва да бъде отразяван в обществеността, трябва да му се даде гласност, за да може все повече хора да се замислят преди да заклеймят някого като измет. Такова е и посланието на филма – в крайна сметка всички сме хора, малко повече човечност тогава.



Лентата е студентска продукция без финансиране. Въпреки това е професионално и красиво заснет, с добър кастинг и автентична актьорска игра. Разказът на Маргьорит Дюрас е оригинално интерпретиран и запазва духа на първообраза, като го осъвременява и успешно преобразява думите в образи, вербалното във визуално.