Джентрификация — заселване на заможно население в по-беден район с цел цивилизоване и покачване стандарта на живот. Така е назована официално настъпващата промяна в градското устройство на Ню Орлиънс. На пръв поглед полезна инициатива, която обаче носи своите последствия за отдавна установилите се там жители.



           В документалния филм на Майкъл Пиетшик проследяваме Демонд — млад афро-американец, щастливо уволнен от работа, избрал да напусне поскъпващия си квартал, за да вложи всичките си средства и време в най-важната за него дейност, а именно подготовката на костюма си за Марди Гра. Изобилието от пера, пайети и платове във всевъзможни цветове и форми го държат зает дни и нощи наред в старанието му да избродира най-красивия карнавален костюм. В това занимание той припознава своята стойност — какво може и с какво е значим. Такава е и отговорността му като Big Chief на племето, символично представляващ цялата общност. Трескавите приготовления траят цяла година, а празненството им е само в заветния ден на фестивала Марди Гра, на който чернокожото население отдава почит към американските индианци, които някога са осигурявали убежище на спасилите се от робство техни предци.



           Демонд споделя, че се свързва именно с тези духове, когато облича многокомпонентната си ризница и повежда парада на своите хора. В облеклото си е съчетал еклектика от стилове, заимствани от индиански, западноафрикански и ориенталски култури, които заедно представляват единствената автентична култура на града му, вече изместена в по-крайните зони. Парадът се извива на протежение на отворения булевард, звучи музиката на Адел, миксирана с екзотични ритми, а на преден план е изведена красотата, от която може би нелепо, се очаква да спаси света.



           По този начин Демонд и останалите празнуващи се бунтуват срещу социалната несправедливост; така намират принадлежност в една система, която ги отритва; възпитават ценности и съхраняват 200-годишната традиция. Невъзможността им да си осигурят битов комфорт не попречва, а сякаш съдейства на наглед абсурдното им шествие, което от своя страна задава въпроса, кой действително живее с по-висок стандарт?