Alma е от 2009 и вниманието към него се насочва, след като получава така наречената „special mention“ награда на Fantastic Fest. И напълно заслужено! Чувството и емоцията, които Rodrigo Blaas е вложил в анимацията се усещат още от първите секунди. Малкото момиченце се спира пред магазина, в който вижда копие на себе си под формата на кукла. Сестра ми, която е на 7 като го изгледа настръхна. И я разбирам...

 

По-интересното е, че DreamWorks през 2010 са изразили желание филмът да се продължи в пълнометражен вариант, отново режисиран от Rodrigo Blaas и продуциран не от кого да е, а от Guillermo del Toro. Точно вчера гледах психарския Mama на del Toro и мисля, че неслучайно Alma го е впечатлил. Идеята в него, макар и като анимация може в също толкова психарски привкус да се представи, защото мисълта, че душата ви може да остане заключена завинаги в нещо е ужасяваща... вечна агония. Както и да е, със сигурност Alma: The Film ще се гледа! Много е хубаво, когато можем да видим зародишите на големите блок бъстъри в киното, в късото кино. :)