Какво е общото между един черен котарак и паметника на Альоша в Пловдив? Двойната експозиция на две съвсем отделни сюжетни нишки, вплетени в историята на филма „Альоша и котката“. На пръв поглед битов, на втори - леко странен, а на трети… впечатляващ, този филм очевидно има за цел да провокира, засягайки реално съществуваща нишка в българското самосъзнание.

От години стои отворен въпроса с паметниците и по-конкретно някои от тях, символизиращи противоречиви от историческа гледна точка послания. Наскоро бе арестуван Мартин Заимов в София, заради изразената му форма на протест, в която изтри част от надписите на паметника на Съветската армия, считайки ги като неверни. Това е пореден епизод в един все по-изпъстрящ се обществен процес - през 2011г, същият този паметник беше изрисуван много професионално със супер герои, а през 2018 по същото време беше надраскан с голям червен надпис „"Столична община, махни този национален позор!".

Очевидно всичко това означава нещо повече от просто проява на вандалщина. Романтиката във връзката между българското общество и съветските паметници се изчерпва, и назряват прагматични въпроси, които ще доведат в един момент до необратими промени – макар символични, все пак със значение за хода на историята.

Така стигаме до

Режисьорите (и сценаристи) Камен Стоянов и Катарина Свобода предприемат доста смело творческо решение – от една страна, на никого няма да му е интересно да гледа пореден репортаж или конспиративно видео, т.е. трябва истински конфликт, който да облече тази тема в киноистория. От друга страна, в сравнение със свободата, която фикцията дава, навлизането в социално-активни теми е сложно, защото не дава такава свобода, напротив – изисква прецизна точност и безупречно придържане към истината. А ако темите са и противоречиви, че и политически, то тогава си е направо опасно.

Ето как от една банална ситуация на млада двойка със съвременни проблеми, филмът неусетно ни отвежда до фундаменталните вечни въпроси.

Кинематографията на „Альоша и котката“ е стилна и изчистена, но добре обмислена, успявайки да улови специфичното очарование на Пловдив. Почти създава чувството, че всичко си е на мястото. Освен, младата двойка, очевидно отишла на почивка в неподходящото време, която все пак успява да открадне малко време за себе си, за да се озове на

Този реален, но не случил се конфликт, ни казва много, надминавайки същината на темата – всъщност, същественото в този филм е как. Как общуват героите, как реагират, как представят своята гледна точка. Животът в България е пълен с истории, в които далеч по-безобидни въпроси водят до тежки сблъсъци, горе-долу каквото разбираме под „балкански темперамент“, и на този фон „Альоша и котката“ е огледало, даващо ни един доста различен от стереотипа образ на обществото.