История, която всеки може да интерпретира по свой начин, според своя опит. „Без преднамереност, само предположения", казва Жюли Готие за своя филм, Ama.



Филмът започва със самата Готие, стояща под проливния дъжд. Когато се доближава достатъчно до лицето ѝ, камерата „скача” към момент, в който Готие лежи сякаш безжизнена, осветена от светлината, идваща от място някъде над нея. Тя започва да танцува и това е моментът, в който се разбира, че подът, на който лежи, не е просто под – това е дъното на огромен басейн. Тя се носи леко с плавни контролирани движения, подобно балерина, и затворени очи под водата. В хармония с всяко нейно движение се движат косата ѝ и роклята. Отваря очите си.



Жюли Готие е апнеист, режисьор и танцьор. Независимо от коя страна на камерата се намират, тя и съпругът ѝ, Гийом Нери, световен шампион по гмуркане, с когото заедно работят под свой лейбъл, Les Films Engloutis, използват свободното гмуркане като основен елемент. Ama носи японското наименование на търсачките на перли. Жули създава филма, за да сподели най-голямата болка в живота си. Според нейните думи, за да не бъде прекалено груб, тя го прави грациозен, а за да не е твърде тежък, тя се потапя във водата. А басейнът, в който е заснет филмът, е най – дълбокият басейн в света, Y-40 в Италия. Тъй като филмът е посветен на жените, на 8-ми март той намира своето специално място на големия екран. Чрез него Жюли иска да каже на жените да споделят, да говорят открито за болките си и да им покаже, че никога не са сами.