Често гледаме по филмите от позицията на всевиждащите и всезнаещи зрители как героите стигат до абсурдни ситуации само защото единият видял нещо, което не е така, както изглежда и, вместо да разнищи истината, се врътва и напуска сцената и следват опити на другия да му обясни колко неправилно е възприел въпросната ситуация... В сериалите това е основен похват, с който да разтягат съдържанието от един в десет епизода. В случая обаче това е комичният елемент на разказа и го превръща от банална история за сватба в симпатичен филм, в който до последно сме на страната на мъжа, който излива яростта си от видяното върху сватбения подарък на жена си. А накрая толкова добре завърши всичко... Знам, че филмът е спечелил награда през 2006 на фестивал за късометражно кино в САЩ, но признавам, че не знам точно кой конкурс, защото не успях да намеря достатъчно информация. Но по-важното е, че филмът е получил заслуженото си признание, защото той също влиза в категорията филми, каращи те да се усмихнеш накрая. Едно добро начало на деня със сутрешното кафе.