Темата на филма „Анюта“ е ясно и фино изразена. Конфликтът не е представен натрапчиво или мелодраматично. Главната героиня, Анюта, бива разглеждана само като модел или експонат от мъжките персонажи, което поставя конфликта у зрителя, особено от модерна гледна точка. Епохата на филма напомня, за по-архаично устройство на обществото, където жената е на по-ниско стъпало в социалната йерархия. Нейният образ е обезличен и дори обездушен. Все пак реакцията на студента по медицина Стефан Клочков показва дадена загриженост, когато се раздразнено я пита защо плаче. Историята е базирана на разказа "Анюта" на А. П. Чехов. Разказът описва мислите и душевното състояние на героите, докато екранната му адаптация подхожда по-обективно и вътрешния свят на героите остава по-скрит от публиката. Според мен лично, разказът не е достатъчно събитиен, че да бъде завладяващ като екранизация. Филмът напомня повече на откъс или етюд, от колкото на история с начало, среда и край, или с други думи – арка. Това за мен не работи добре за филма. Персонажът на Анюта не е достатъчно развит, според мен, за да публиката има време да се привърже към него, така че, когато тя бива изгонена, зрителят да бъде емоционално въвлечен. Коварно е история, която предоставя достъп до вътрешния свят на персонажите, да бъде заснета във филм, който използва само диалог. Сюжетът следва разказа много близо. Визуалният разказ на филма е също нежен и премерен, което е в хармония както с поведението на главния персонаж, така и с останалите елементи от филма, като музиката, актьорската игра и монтажния ритъм. Кадрите са много добра комбинация от атмосферни близки кадри, статични бавни и преднамерени движения, използвани в ключови сюжетни моменти. Актьорската игра е малко преекспонирана и граничи с театрално поведение. Но това седи на филма, бивайки в епоха. Главната актриса играе чрез мълчание, което е хипнотизиращо и съответно работи много добре в темата на филма. Реквизитът и костюмите, макар и оскъдни, седят много достоверно. Диханията и използването на меки филтри предразполагат зрителя да възприеме историята по-достоверно също, защото чистата, дигитална картина не приляга за разказ в епоха.