Вече е голяма рядкост да видим анимационен филм, при това български, създаден по класическата 2D технология. С този естетически щрих са израствали цели поколения, вземайки предвид, че за доста дълги години, именно анимацията е била средството, с което артиста може да претвори и най-далечните кътчета на фантазията си. Значението на анимацията в социо-културен аспект е огромно, по време на Студената война, особено в Източния блок тя е играела и роля на изкуство, което се радва на по-голяма свобода от останалите изкуства, съответно е била и средство, с което да се развива критична мисъл.

Макар това да не обект на анализа ми, „Акватория“ събуди у мен носталгия по „онова време“, когато беше нормално все още да гледаме такава анимация. Оттук насетне все по-рядко ще гледаме този стил на анимиране, просто защото компютрите промениха индустрията из основи. Същинска драма, която се разгръща тихо и бавно в Холивуд е фактът, че компютрите вече могат да създават толкова реалистична картина, че студия и актьори стават излишни и това е далеч по-голям проблем пред киното, от това дали анимацията на 20-ти век ще оцелее в 21-ви. Новият „игрален“ (който реално е пак анимационен) филм на „Цар Лъв“ е интересно изпитание по този въпрос – дали ще доведе до забравата на оригиналния анимиран „Цар лъв“, или и двата ще намерят място в сърцата на новите поколения. Предстои да видим.

Номинираният през 2005г от София филм фест за „Най-добър късометражен филм“, „Акватория“, има кратък и оригинален сюжет. С прости образи и обстановка филмът много бързо ни въвежда в ситуация, в която срещаме много символика. Островът със самотната лодка, прозорецът към големия свят са все примери за носители на метафори. Гледането на „Акватория“ е някак особено преживяване, защото филмът не е точно филм. Или поне такъв, какъвто го познаваме. Анимацията на Андрей Цветков жанрово е класифицирана като „притча“, което и обяснява защо се гледа по по-различен начин.

„Акватория“ не се опитва да „сложничи“ и да изгражда дълбоки многопластови герой. Въпреки това в героя срещаме дълбочина, изразена в противоречията около въпроса за свободата. Типично както в една басня, той е конкретен, праволинеен и като в плавна парабола (на италиански parabole е притча) достига връх, от който можем да почерпим конкретна мъдрост. Този тип филми не само не ни оставят объркани, но и са прекрасни за деца. Освен че „Акватория“ разпалва фантазията, той може да даде ценен житейски урок не само на децата.