Но какво знаят за Кирстен Дънст момичетата от колата? Не е важно -- затова режисьорът решава да го каже едва след края на филма. Какво знаят за Кирстен Дънст? Че е Кирстен Дънст.



Режисьорът Матю Фрост е известен със сатиричното си отношение към модата, рекламата и звездите -- високо вдигнати балони, пълни с въздух под налягане. Въпросът е не какво ги издига, а коя е силата, която ги пълни.



Хората сме стадни животни. Колкото по-близо до лидера вървиш, толкова повече последователи имаш -- затова си струва да дадеш на заден ход и да слезеш от колата.



В българския език това се нарича "да се отъркаш" о някого известен. "Селфитата" са начин за получаване на стойност като отразиш нечия чужда стойност. За това дори не е необходимо да се чувстваш малоценен -- въпреки че ако е така, самооценката ти ще се умножи още повече.  



Имам един приятел, който преследва Мадона по турнета и държави. Знае всичко за нея -- всичко, хванало окото на камерата. Години наред посещава местата, където е била видяна. Веднъж в един бар в Барселона тя най-накрая го забелязва и той успява да си размени няколко думи с нея... Обича да разказва тази история, когато някой го попита какво обича -- и остава в мълчание, очаквайки другият човек да извърши осребряването.



Но момичетата от колата проверяват коя е Кирстен Дънст едва след като са публикували снимките си с нея -- с въодушевление откриват известните филми, които я правят звезда. Инвентаризират и оценяват социалния капитал, който току-що са спечелили. Измерват колко по-силни са станали на "пазара за личности" (по Ерих Фром).



15 нови последователя: това, че са непознати хора, доказва, че спечелената стойност е истинска и ликвидна. Е, явно "отъркването" е социален механизъм. Но не са ли също "социален механизъм" разбирането на другия, вглеждането в него, желанието да видиш истинския него -- нещо, към което и Кирстин ги кани: "Не сте ли любопитни за нещичко?" Покана да се свържеш с другия човек -- а не със силата на образа, който камерата прави от него.



Този социален механизъм е слаб колкото вялото "Здравей-какси!" ("Haay, hawarya"), изплъзнало се при отварянето на вратата на колата и приложението на камерата.