Дъски, лак, педали, струни, чукчета - ето от какво е направен обикновеният и безличен дом, през който музиката преминава преди да замае сетивата ни - като божество, което за момент ни открива лицето си и истинската си абсолютна същност. Музикантът е свещенослужител и когато е достатъчно изпълнен с вяра, събира в себе си божествено и земно, дух и материя. Понякога дори е трудно да се каже дали музикантът свири на инструмента или инструментът използва тялото на музиканта, толкова пълен е този синтез.



Музиката е божествено проявление и с лекота помирява противоположностите. Както и героят на "Балкански роял". Едновременно майстор и музикант, той живее ежедневния си живот в работилницата, но мисли и за диригентската си кариера. Ремонтира и акордира рояли, но в ума му звучи музика. Не е герой и няма претенции за изключителност. Обикновен човек, принуден да оцелява всеки ден. Работи. Не се оплаква. Не хленчи колко му е трудно. Просто живее живота си.



Героите, бляскавите личности променят събитията и преобръщат установения ред. Но тъкмо малките хора са тези, които движат колелото на историята. В някакъв смисъл техният принос е по-съществен. Те устояват, оцеляват и успяват да намират смисъл и ред в хаоса на ежедневието.



Кеворк Асланян рисува портрета на майстора на рояли просто и естествено, без патетика и обобщения. Камерата следи действието без да му влияе и да се натрапва. Въвлечени сме в едно ежедневие, достоверно, пълнокръвно и истинско. Хората са каквито ги знаем и срещаме всеки ден. А така познатата ни действителност се появява ясно, като отчетлив фон, като надвиснала сянка.

Всички ние носим клеймото на времето си. И всеки българин, живял в последните 30 години носи отпечатъка на вечния ни преход, на непрестанният ни копнеж и на нестихващата вяра, че промяната ще настъпи. Влачим хомота на тази надежда и жилите ни се опъват, телата ни се деформират и мислите ни губят остротата си. Таим желанието си да бъдем творци зад нуждата да бъдем майстори. Създаваме музиката на живота си според възможностите и въображението си. Ежедневни герои с очернени лица.



А българският роял е вечно за ремонт и настройване. Чуваме го, знаем го, дразни слуха ни и въпреки това...