Има филми, за които е трудно да кажеш каквото и да било, освен ако не разкажеш, повече или по-малко, от сюжета, филми, които са алегории, които са иносказания. Това създава един немалък проблем на пишещия статия за тях. Как да ги представиш, без да разкриеш съдържанието им?  Понякога, разбира се, това е невъзможно. В този случай обаче, едно нещо е сигурно, а именно, че подобно затруднение отсъства напълно. Всъщност, ситуацията поставя автора на противоположния полюс. Пунктирани линии, триъгълници, квадрати, ромбове и елипси. Визуалното сведено, или издигнато, до най-базовата геометрична форма. Решетки, вектори, концентрични окръжности и препускащи фигури, израстващи в машинни елементи, фабрики, градове и хора. Възприятието, интерпретирано като технически чертеж, плоскостта, която добива триизмерност в съзнанието на зрителя. Кубизъм, супрематизъм, футуризъм и конструктивизъм – абстракцията, по-скоро внушаваща и въздействаща на сетивността и по този начин, оформяща своите идеи. В рамките на 3 минути и 57 секунди галопиращият монтаж и съпроводът с вдъхващата страхопочитание, неизбежност и безрезервна вяра в обществения прогрес, композиция на Георгий Свиридов от филма „Време, напред!“, поднася такова количество информация, от което може да ви се завие свят. „Tower Bawher“ (2005) на Теодор Ушев е всичко казано дотук, както и тъжният, критичен поглед към първите десетилетия на двадесети век – епоха, изпълнена с колосална надежда в идеала за едно по-добро бъдеще и неизбежният, както интелектуален, така и чисто човешки драматизъм, пропит в обществената й динамика.



„Tower Bawher“ прави алюзия за Кулата на Владимир Татлин (1885-1953), съветски художник и архитект, чийто нереализиран проект е целял да създаде 400-метрова спираловидна конструкция, изградена от желязо, стъкло и стомана, която да представлява олицетворение на Третия интернационал и модерната епоха. Монументалната постройка е трябвало да засенчи с размерите си Айфеловата Кула и да служи като информационен център и паметник на осъществената болшевишка революция. По ирония на съдбата, неосъществената кула се превръща в именно обратното – символ на недостижимата мечта на Революцията и мрачната страна на човешката амбиция.     

 

Теодор Ушев е родом от Кюстендил, завършва пловдивското училище за приложни изкуства и софийската Национална художествена академия със специалност „Графичен дизайн“, след което през 1999-та година се мести да живее и работи в Монреал, Канада. Там, в сътрудничество с Канадския филмов съвет, започва да създава своите анимационни филми, сред които са „Царица“, „Човекът, който чакаше“, „Глория Виктория“ – номиниран за Грами през 2014-та и „Сляпата Вайша“ – номиниран за Оскар през 2017-та година. „tower Bawher“ печели награда за най-добър безсюжетен филм на фестивала „I Castelli Animati“, както и награда за най-добър абстрактен филм от „London International Animation Festival“.