Батут / Trampoline / филм на Петя Иванова представя една, на пръв поглед, тиха и спокойна история, която обаче крие в себе си много шум. Плавното и тихо начало не предполага последващото напрежение и развитие на филма, както и драматичния, но и логичен финал. Обикновен работен ден за полицаи, пожарникари, лекар, психолог, завършва по необикновен начин. Отзовали се на адрес, за да спасят човек, седящ на отворен прозорец в жилищен блок, обмислящ да скочи от него, служителите са „направили всичко по силите си“ и са „взели всички необходими мерки“ за създалата се ситуация – затова решават кръстословица и пият кафе в очакване. Очакване смяната им да приключи, в очакване „поредният луд“ да се прибере от ръба на прозореца и да си тръгнат „изморени“ от чакането.



 Даниел /Иван Бърнев/ и Иван / Иван Панайотов/ се срещат в пълния с книги апартамент на Иван. Иван седи спокойно на прозореца си и гледа в нищото. Малкото диалог между тях е все пак достатъчен, за да прокарат път помежду си, който път за кратко време ги отвежда в миналото, настоящето и бъдещето на героя. Минало, настояще и бъдеще на три поколения хора, които губят и малкото, което имат, които губят себе си, губят страната си, заминавайки да работят извън нея, за да оцелеят.



 В основата на филма се набляга в голяма степен на хората, начинът им на живот, начинът им на опит за оцеляване... Хора, живеещи в сиви, олющени панелни блокове, притискани от безпаричие, мачкани от властимащи и мафия.

 ...и Там... - в един от многото квартали, в един от многото панелни блокове, на един отворен прозорец над детска площадка, седи Иван и обмисля да „излезе“. Да излезе завинаги, на може би по-добро място, от живота си, който предстои да му бъде взет, а той не иска да се раздели с него. Не иска да срине книжарницата на баща си, защото тя е неговото всичко! Отвореният прозорец отваря след себе си и някокло важни въпроса. Слаб и безхарактерен ли е Иван? Предал ли се е? Толкова ли не обича себе си този млад човек, че иска да сложи край на живота си? И още, когато човек стигне дъното винаги ли тръгва „нагоре“, за да изплува? Кое и какво е „нагоре“ и не е ли понякога дъното –  място за „оставане“?



 Отговорите на тези въпроси, разбира се, остават индивидуални за всеки един изгледал филма и усетил посланието, което носи той, по свой начин.

 

  Първите въвеждащи кадри показват стаята на Иван, а в нея се  виждат много книги, със заглавия като: „Птиците умират сами“, „Психология на тълпите“, „Възвишение“, „Еверест“ и така нататък. Те дават немалко яснота за героя, седящ на ръба на живота си. Ябълката на плота също някак подсказва насочването към един „следващ свят“ – може би Рай? А може би не! Решението е взето, героят ще си тръгне от този живот, за да не загуби всичко, което има в него, оставайки. Батутът е излишен. Тръгването - еднократно! Посоката е нагоре, но след окончателното падане! Смелостта да останеш себе си, пък каквото ще да става!



  „Батут“ показва една действителност, която става все по-масова и „актуална“. Мислещите хора все по-често тръгват през прозорците си и това се приема като нещо напълно естествено или както казва героят на Николай Урумов - „...депресия?хм... – педераска история...“. Не, истинската депресия не е „...педераска история...“, а факт, носещ само негатив след себе си!



 „Батут“ е филм, представящ животът на три поколения хора. Живот, превърнат в цирк -горящ цирк, изгарящ, изгорял! Цирк с лошо направена програма или липсваща такава. Цирк, в който артистите не са обезопасени, а батутите отдавна скъсани!