Този филм идва малко със закъснение спрямо капиталистическия Свети Валентин, но пък в това му е чара. За любовта няма празници!

 

Рядко представяме романтични филми, но какво пък. Понякога има нужда и от малко нежност в киното, за да поддържаме душевния баланс. Историята в този филм е простичка. Герой, пада си по библиотекарката, пише бележка, тя я къса на две, защото е много cool или защото иска да види докъде ще стигне той. Това, което много ми хареса във филма е готината комуникация чрез книгите, хитро и някак очарователно. А завършекът беше най-подходящият възможен, доказващ за пореден път, че музиката е универсалният език на душите. Езиците са за хората, музиката е за душите им... Трябва и да отбележа още нещо. Филмът завърши с усмивка, поглед между двамата и готина емоция, която със сигурност не само те изживяват, но и аз като зрител изпитах. Естественият завършек на всичко би трябвало да е целувката, но именно липсата й доказа за пореден път, че в късометражното кино няма клишета. Гушнете любимия си човек, или се усмихнете ако не е до вас, защото след този филм денят ще е с една идея по-добър. :)