Nash Edgerton е моят категоричен идол за 2012. Той знае как да грабне вниманието от начало, да го задържи с битовия натурализъм и да завърши по начин, за който най-точното определение би било EPIC FAIL. След като в Spider Джак получи спринцовка в окото малко след като гаджето му беше блъсната от кола, заради един тъп силиконов паяк, Bear е продължение на историята вероятно 1-2-3 години по-късно. Той забравя рождения ден на Джил, тя се муси от това, излиза да си го изкара върху колелото без подозира, че той е замислил перфектната изненада. А той не подозираше, че тя ще падне от скала, след което той ще получи куршум в тялото си, правейки се на мечка. Това звучи като абсурден сюжет, но за Nash, не само не звучи така, ами и го прави логичен и реалистичен за всеки, който има лошия късмет на Джак. Най-важното е, че и в двата филма въпреки трагедиите, които предизвиква, ясно се усещат добрите му намерения и единственото му желание да направи готина и нестандартна изненада. А ако сте сценарист това хич не е лесно, защото при такива сюжети много по-лесно героя може да излезе тъпак, гадняр или смотаняк. А той въпреки това излиза пича с готините идеи, но кофтия късмет. Това си е изкуство!