Мистериозен звук се разнася по стените в блок, хората го чуват, диалозите и чуденките какъв ли е този звук тръгват, а реакциите... зависят от звука. 



Българският Ритъм е продължение на реална история, случила се в този блок. Един филм, събиращ на едно в себе си експеримент-изследване-кауза. Ритъм синтезира въздействащо послание по интелигентен и кратък начин. Минута и 52 секунди качествени барабани, които ми се сториха като цяла вечност. Във всяка секунда усещах вълната на недоволство, която назрява невидимо отвъд стените на тази стая. Във всяка секунда и усещах как някое косъмче по мен изтръпва, мислейки за убитата жена. 3 хиляди секунди. Никаква реакция. Този вътрешен дуализъм докато го гледах ми разкри чиста гледка към разлома между възприятията на двете ситуации - пропастта, в чийто непрогледен мрак е закътана бездната в човешката душа. Невидима, но с вледеняващ полъх, усещайки, че тя е там. Бездна, олицетворяваща празнината, малодушието, апатията.



Ритъм удря право в десетката с постигането на целта си - да стресне, да събуди и да провокира желание за авторефлекс, в който да огледаме себе си и да се запитаме спим ли? Как бихме постъпили ние? Сега внимавайте, той е на английски език с чудесна кинематография, създаден от български екип за международната организация Fine Acts, която чрез изкуство защитава човешките права глобално и вдъхновява за по-добър живот чрез силни и новаторски кампании. Велико!