Рутината не изглежда привлекателно, същевременно често най-върлите ѝ противници трудно я разпознават в ежедневието си. В Beat не съществува такава опасност: от сюжета - протагонист, привидно безлична единица от многото, поредна тухла в стената и т.н., който неволно (и буквално) излиза от ритъма на матрицата и така намира себе си, до чисто визуалните решения - всичко в монохромни цветове и кутии, рутината присъства в най-буквалната си и клиширана форма.

 

И в този филм зад офисната среда (убедително стилизирана чрез прилежно подредените идентични декори и населяващи ги кутиени човеци) прозира представата за матрицата като онази всеобхватна заробваща сила в съвременното общество, антипод на самостоятелното мислене, свободната воля и човешките чувства и емоции. Подобно отношение към тематиката  стои в основата на много предшественици на Beat, не само в сферата на киното, но и на изкуството от последните няколко десетилетия като цяло, а и е типична нагласа за млад творец (с Beat режисьорът Ор Бар-Ел се дипломира в Националната Академия за изкуства в Йерусалим).

 

Въпреки своята баналност в този аспект обаче, Beat притежава две много сериозни достойнства, едно техническо и второ идейно. На първо място целият звуков дизайн е приятно и оригинално решен - погресията от обречеността на ритмичното тиктакане на часовник в хаоса на емоционални и динамични фрий джаз барабани издига звука в Beat до осезаемо отделно присъствие, характеризиращо вътрешния свят на протагониста - а именно вътрешният свят е това, което прави всеки един кутиен човек различен от останалите. Макар „кутиен”, протагонистът допуска грешка, защото е преди всичко човек. На идейно ниво за виждащите отвъд буквализма на офисната дистопия Beat припомня за наличието на фактори върху поведението извън човешкия контрол,  резултатът от които може да бъде грешка за системата, но прозорец към друго мислене и усещания за индивида.

   

Лесно достъпен, с добре познати на всеки зрител образи, Beat е приятно за слуха подсещане, че нежеланите залитания извън удобната рутина (било то на брънка в голяма корпорация или какъвто и да било друг умело начертан житейски път) са неизбежни, неслучайни и дори благодатни, ако бъдат разчетени правилно - подсещане, необходимо повече от всякога за губещите връзка с човешката си природа.