"Без избор" е тежка социална драма, със сигурност добре позната на някои от вас, преживели подобни семейни сривове, болезнена за други, които съзнават каква дупка ще остави тази ситуация в нравственото развитие на детето, а за трети вероятно няма да значи нищо, защото са на мнение, че изневярата не е нещо лошо и не разбират мотивите на бащата (Китодар) да бие жена си. Този филм обаче не се фокусира върху изневярата, а върху неписаните принципи на съжителството на семейни начала и в дълбочина дали главният герой в конкретния случай прави истински избор, продиктуван от интерпретация на видяното, според възгледите си, или следва същия, защото не е изграден все още като личност. Филмът ме впечатли достатъчно, за да го гледам няколко пъти. Това е тежък емоционален заряд в епруветка, която при всяко гледане изпразвате в гърлото си, а всеки път глътките са някак различни. Първо, трябва да отбележа, че актьорската игра е много добра. Убедителна е. Не е толкова лесно да се изиграе семейна драма, колкото изглежда. Далеч по-лесно е да се направите на клоун или да гледате тежко и прочувствено на фона на някоя минорна китара и така 5 минути, докато зрителя залепи клепачи, защото скуката изморява. С тази си оценка визирам доста български пълнометражни филми, правени последните 20 години, които залагат на странната идея, че драматургия = драма. Но това е тема на друг разговор и за друг сайт. Второ, целият филм е съсредоточен върху погледа на детето. Всичко, което се случва около него, е в контекста на страничен процес, а основният е неговото възприятие. Това ми харесва. Кинематографията на филма също е на ниво. Всичко това накуп ражда една реалност, за която повечето (четвъртата част, според горното изброяване) сме чували по вестниците и черната хроника на МВР за поредната пре/у/бита съпруга в някое разбито семейство някъде там из българската шир. Къде за изневяра, къде за алкохол, къде от отчаяние, къде от избиване на социалната олигофрения, както се изрази Карбовски в едно скорошно издание на Отечествен фронт. "Без избор" е емоционален заряд, който си струва да изживеете и евентуално да отговорите вътрешно на въпросите, които ще постави, като настроението ви, миналото ви, характера ви са контекст на тези въпроси. Браво на екипа за доброто филмче и моля ви... не се избивайте пред децата си. Ужасно е. Травмира ги и изкривява усещането им за хората, любовта и зло/добро. Това, което вие ще покажете пред тях като родителите, много вероятно те ще покажат един ден пред техните деца. Според мен, това е силното послание на филма. Peace.