Ах тези гадни, намусени, сиви, монотонни, празни, безчувствени, негативни, манипулирани човечета... които се опитват да смачкат малкото цвят в средата. Всъщност, това е първична реакция от филма, която ако анализираме на по-дълбоко ниво не е съвсем обективна, но това няма особено значение. Филмът интерпретира българското общество такова, каквото беше допреди година – мразещо и предубедено към различните. Но този проблем го имат всички малки по население народи и може да се изведе като прост принцип на колектива. Колкото по-малък е един колектив, толкова по-трудно приема различните. Това може да се разглежда във всякакъв мащаб. От селото, през регионалния град, до държавата.

 

Днес обаче тази визия не е сто процента актуална (филмът е правен преди 8 години), защото българите лека-полека започнаха да излизат от този илюзорен балон, граден с години от правителства и медии. Отворихме се към света, започнахме да пътуваме повече, да виждаме все повече негри, азиатци, монголци и немци по улиците и да съзнаваме, че да си различен, не значи да си по-лош от останалите. Освен това гласът на младите, изведен чрез цветното човече в Biped, най-накрая намери своя мегафон – интернет. И хвала на интернет, защото ако не беше той, сега социалната психология щеше все още да е там, където беше преди десет години.

 

Много хубава анимация, с ясна идея, интересна визуална итерпретация, създадена през 2005, когато беше бумът на анимационното ни кино. Споделяйте, за да я видят повече хора, особено такива, дето имат нужда малко да се отърсят от предразсъдъците и да си отворят съзнанието към новото и различното. :)