Yukihiro Shoda ми беше познат единствено с направата на MV-то към Our Story на японската група GReeeeN, разбира се, очакванията бяха Blind да бъде още една оригинална визия с преплетен сюжет и прочее. Оригиналността е на лице, както и сюжета, но на първо и основно място в този късометражен филм е посланието, а то е наистина основополагащо, визирайки състоянието на днешна Япония.



Действието на Blind се развива в Токио 2016 г, когато покачване на случаите с рак на щитовидната жлеза са заглавията на вестниците, а в новините се обсъждат последствията от обявяването на Токио за радиоактивна зона. Особено впечатление правят газовите маски, които се отличават с различен дизайн при всеки един жител на Токио, от чисто цветовото им различие, до украсите по тях. Тази проекция напълно кореспондира с хирургическите маски, които се носят масово в днешна Япония.



В контекста на тази ситуация се проследява пътят на млад мъж към работата му. Изведнъж на фона на жителите на Токио, прилежно облечени вкостюми, вратовръзки и газови маски, забързали се към работните си места, се появява малко момиче с червена рокля и маска. Детето в най-общ план репрезентира именно преплитането на времената, в които се развива действието. То предпоставя алтернативното съществуване и ядрото на посланието, което носи Blind.



Чрез образа на малката Anna Yukihiro Shoda ни представя всички алтернативи на случващото се, от една страна ужасът от подобно пребиваване зад газовите маски, а от друга символичното им сваляне, предпоставящо един нормален и щастлив живот.



Напълно в контекста на японското кино Yukihiro Shoda не се страхува да прибегне до образи, които да ни внедрят посланието на филма и то по един стресиращ и ужасяващ начин. Малката Anna, която при свалянето маската ни е представена с прерязано гърло, цели да изведе именно това послание, вложено във всеки един кадър на филма – от самото му начало до края.



Меланхолията и страхът от чисто човешкия допир се вплитат и разкриват пагубното екзистенциално състояние на човек в един подобен свят. Въпреки постоянното им усещане Blind пречупва страха и меланхолията през призмата на примирението – това примирение с ужасяващата ситуация, рефлектира в слепотата на хората към заобикалящото ги. Дори в една алтернативна – да я наречем, пост-апокалиптична ситуация, човек се примирява със случващото се и продължава да живее в монотонността на ежедневието. Слепотата е приспособяването към средата, невъзможността на човека да разбере действията си спрямо околната среда. Газовите маски, наред с украсата им, са символ на масовото производство, което не би спряло дори при една подобна криза.

​

Филмът завършва с посланието: “Turning away from today’s reality will blind our future”. Това бъдеще, както ни го представя Shoda, е само след две години…