Един от най-сложните периоди, през които човек преминава е юношеството. Възраст, в която парадоксално се съчетават крайни и противоречиви състояния. Тялото е прекалено зряло за годините или пък съзряването на ума прекалено е изпреварило развитието на организма, а често и двете. Светът връхлита върху  с невероятната си многоизмерност, а личният опит още не е оформил жизненоважните си защити. Години, в които връзката с родителите все още е от фундаментално значение за бъдещето на емоционалния живот на съзряващите младежи. И ако тази възраст е проблемна за децата, които живеят със своите родители, в пъти по-сложно седи въпросът за тези останали без настойници по една или друга причина. Подобни разсъждения неизбежно възникват в съзнанието зрителя, докато гледа късометражния игрален филм „Мигания“ (2021) на режисьора Мария Бобева.



Сюжетът на лентата обхваща един фрагмент от Бъдни Вечер в къщата на Андрей (Dean Cameron) - мъж на средна възраст, който е приемен родител на Джони (Gabriel Rivas) - юноша на около 15 години. Те очакват всеки момент социалните да отведат младежа. Поради неизвестна за нас причина службите трябва да го приберат за определен период, а Андрей е поставен в ситуация, в която не може да не им съдейства ако иска отново да вземе тийнейджъра при себе си. Джони обаче е подготвил една необичайна коледна изненада – игра, която може да има смъртоносен край. Историята, както споделя Мария Бобева, е по действителен случай, вдъхновена от опита и трудностите, през които преминава неин приятел, който осиновява 13-годишен тийнейджър.

Филмът „Мигания“ насочва вниманието ни към един сериозен социален проблем, който съществува в цял свят – съдбата на децата останали без родители, които, както става ясно, само в САЩ наброяват над 400 хиляди. Деца, които имат нужда от внимание, обич и дом, но освен всичко останало и от специални грижи, за да се справят с турбулентната и тежка ситуация, в която се намират. Ситуация, в която всеки един разговор е деликатно занимание от огромно значение за крехката душевност на детето, а бъдещето може да връхлети във всеки един момент, който понякога трае колкото едно премигване. Като че тази история ни нашепва забравената истина, че би следвало да обръщаме повече внимание един на друг, а междувременно правителствата по света харчат повече за войни и пропаганда, отколкото за социално подпомагане – една мрачна сянка надвиснала над съвременното общество. 



Това е режисьорски дебют на актрисата Мария Бобева, която работи и живее в Лос Анджелис. Въпреки това, филмът е кинематографично изпипан и въздействащ. Съвсем закономерно кинолентата печели множество международни отличия и привлича вниманието на редица американски фестивали.