В допълнение към еволюцията, погледната единствено през очите на биологичното начало, човешкият вид е развил поне още един вид „генетично“ наследство – културата. Мислите и образите, които кръстосват между нас като знания, сънища и мечти от поколение на поколение през вековете се акумулират и надграждат. През 1976 година в книгата си „Себичният ген“, Ричард Докинс дори предлага термин за най-малката единица носеща културна памет – „мем“. Мемът, по аналогия с понятието „ген“, е градивният елемент на идеите, символите и духът на човек, който се предава през езика, през изкуството, науката и колективната ни памет. Ако пък се замислим, къде ли се крие огромната концентрация на „мемове“, кой е основният медиум, който разпространява и продължава човешкото, нашите идеи и култура, то това определено е книгата.



Нека не се отплесваме повече. Няма как да не споменем, че филмът „Книга за хората“ на режисьора и сценарист Владислав Лаков възпява именно книгите. Това разбира се е очевидно и от заглавието, но акцентът пада върху тях като носители на морал, на дух, на характер, на най-съкровеното и най-есенциалното за нас като вид, на мемовете. Те не са само хартиени корпуси на познанието, те са портали към забравени светове и чувствителности, към душите на вече заминалите си, към ценностите и надеждите на предците, те са доказателството, че си заслужава да се борим срещу разрушителните и егоистични сили, които могат да обземат човешката душа, те са бунтът срещу безсмислието. Подобни, макар и не напълно осъзнати, прозрения изпълват душата на Славина (Моника Иванова), която кара последната седмица от летния си стаж в библиотеката на малкото родно село на нейната покойна баба. Всички книги там са застрашени от изчезване – „дилигитизиране“, както го нарича директорката Димитрова (Ирен Кривошиева) – тъй като въпросната директорка иска да усвои парите по европроект (болезнена тема в българското общество), а за да го направи е готова да лиши цялото село и най-вече възрастните, които нямат компютри, от хартиените книги, а така от достъпът им до съкровищницата на човешкия дух. Вярата и идеалите на Славина ще бъдат поставени под сериозно изпитание. Тя ще трябва да се изправи срещу Димитрова, която въплъщава в своя образ заслепението и корупцията, както на идеологията, така и на целия бюрократичен механизъм.



„Книга за хората“ е свеж и забавен поглед върху литературата като светиня на индивидуалността и силния характер, на смелостта и вярата, които се втъкават в нас, също така, както и наследствената памет на нашите клетки. Една история за съзидателното начало и несломимостта на хората, когато се обединят. С елементи на магически реализъм и приятна доза хумор, Владислав Лаков предлага един светъл, на моменти наивен, но все пак изключително хуманен разказ за магията на словото и извечната му борба с несправедливостта, лицемерието и злобното невежество.



Това е дебютната лента на режисьора, който демонстрира майсторство и успява убедително да изведе своя сюжет, както и да извади най-доброто от актьорския състав. Правят впечатление визуалните метафори, задвижени безупречно от оператора Ангел Балакчийски. Целият филм е заснет в село Братя Даскалови, а голяма част от участващите не са професионални актьори. Те са местните, които прекрасно и автентично пресъздават атмосферата на малкото населено място. Един летящ старт в авторското кино за Владислав Лаков.