Между каменоделството и танца като че ли няма много сходно. А може би грешим в преценката си и един разговорлив юноша с чук в ръка променя възгледите ни и уголемява шпионката, през която наблюдаваме света, със своя разказ за ритмичността на труда, уроците, познанието и наследството.

 

Документалният филм на Силвия Чернева BREAKOFF/”Отчупване” сбито разглежда процеса на работа едновременно в Професионалната гимназия по каменообработване и в кариерата над с. Кунино, като отделя специално внимание на един ученик. Калоян Петров е момчето, насочило се към специалност “История и археология” в НБУ, но не и преди да предаде малка частица от философията си така, както са правили неговите учители. Едва гимназист, Калоян вече има професионално отношение към своя занаят, а то по своеобразен начин се превежда като уважение към заобикалящата го природа, към нейните дарове и към взаимовръзките както на поколения, така и между изкуство и труд.

 

Филмът е част трета от трилогията късометражни филми BECOMING на продуцента Стефани Ханджийска. Серията филми е първата инстанция на програмата “Фокус Кино Танц”. Проектът е обединен около популяризирането на български творби в областта на съвременния танц и танцовото кино. След INNER BLOOM и SURRENDER, чиято концепция се движи в унисон с буквалното значение на танца, BREAKOFF се появява като един по-абстрактен мост между танца и работата в Каменоделното училище.



Силвия Чернева защитава мястото на един уж несъответстващ на останалите филми в трилогията документален проект, като сътворява монтаж с прецизен танцов ритъм. Музиката на Тони Хаджииванов, озвучила движенията на каменоделните инструменти и машините в кариерата, е онази съставка, чието мелодично присъствие придава поетичност на грубостта, с която сме свикнали да гледаме на тежката индустрия. Всяка смяна на кадър е или асоциативно обвързана с разказа на Калоян, или с напасване с музиката: нов кадър + удар с чук + звук от струнен инструмент = поетичен разказ в монтаж.



Филмът, като завършена матрьошка от влияещи си компоненти с различна тежест, е сам по себе си игра на асоциации: Калоян вероятно напомня на майстор Росен в стадиите на своето чиракуване; чукът в ръцете на ученика визуално се оприличава на управлението на машината в ръцете на работника в кариерата; покритите във варовик въжета са струни, а отчупването е част от ритъма не само на добивната индустрия, но и на тялото в танца и на тялото в почукването върху каменна плочка. Макар и да звучи една идея по-малко красноречиво, обвързването на отделните елементи и хора като свински черва е аналогия за приемствеността в историята. Училището в село Кунино получава своето начало благодарение на чешкия си побратим преди повече от сто години и въпреки че в днешно време все повече се отдалечаваме от занаятите в своя избор на кариера, всяко едно от момчетата във филма е продължение на историята на майсторите, на предишните чираци и ученици, на основателите… Така, както сме тръгнали, нищо чудно и до пещерния човек да стигнем с връзки надолу по историята. Предимството именно на нашето съвремие в същата тази история е, че прави връзка не само между работата на каменоделци в различни поколения, а че открива творческата добавена стойност във всяко едно измерение и има капацитета да сравни труда сред прахоляк и руини с изкуството на танца. Явно всички излизаме от една и съща майка в крайна сметка.