Влюбваме се. И целият свят изчезва. Превръща се в размазана, гънеща се реалност, като водно отражение. А ние, потопени в басейна на емоциите, желанията, копнежите си, дори не се нуждаем дъх да си поемем. Плуваме, и плуваме, и плуваме... Не забелязваме, че дните отминават, че светът се променя, че другите се променят. Защото и хората виждаме както се вижда през вода - размазани, с трепкащи, вълнообразни очертания, гънещи се, танцуващи образи. Налага се да ги допълваме и доизмисляме - вдъхновено и щедро, окрилени от емоциите си, въодушевени от желанията си... Безтегловност. Летеж. Бездиханност.

Сполучлива е тази метафора на любовта, реалистична и по отношение на отрезвяването - поемането на въздух е като спасение, като завръщане към действителността, като приземяване в себе си. Чувството е страхотно. Или просто различно?



Филмът Breathless е красив. Режисьорът Олексий Соболев разработва вечните теми за любовта, ревността, изневярата, за обсебването и проглеждането след това, във впечатляващи подводни снимки. Буквално ни потапя в историята си, държи ни без дъх почти през цялото време. Омагьосващото трептене на водата, играта на светлината, красивите движения на плувкините и танцът на човешките емоции задържат вниманието ни и са наслада за окото. А когато поемаме дъх накрая, усещаме облекчението и виждаме яркостта на света заедно с героинята.



Интересен (а и по-универсален) е този поглед към историята, но тук има и друга линия, свързана със спорта. Синхронното плуване е от тези човешки занимания, които изискват много труд, постоянство и упоритост, за да ни представят една форма на красотата, граничеща с изкуство. В някакъв смисъл всички тези усилия остават "под водата" при представянето на завършеното съчетание, те са невидими за зрителя. Отдадеността на спортиста е също някакъв вид бездиханност, някакво обсебване и неотклонен стремеж, който те задържа в басейна на амбицията, волята и желанието за победа на всяка цена.

Разбира се, във филма участват професионални плувкини, световните и олимпийски шампионки по синхронно плуване Анна Удовик и Ангелика Тиманина и водния балет Queen of Water.



Задължително е тук да споменем името на оператора - Григорий Яблочкин, който лично снима под водата и собственоръчно изработва голяма част от оборудването за снимките - тежка, груба, но надеждна техника, която очевидно свършва работата си добре.



Интересна подробност за филма е, че той е част от проекта Piter by - сбор от късометражни истории за Санкт Петербург, целящи да го представят като град на големи възможности и амбиции, град, който променя живота ти из основи. Тази година героите са от руската рап група Каста, любопитно би било какви ще са следващите сюжети, които авторите ще ни предложат.



И накрая, какво пък - пожелавам ви честа, окриляваща бездиханност, а вдишването - бавно... полека... на малки глътки... Така няма да забележите, че сте напуснали басейна и вече дишате – ежедневно, обикновено, животоспасяващо...