През звучащата вече далечна 2013 година, група младежи поемат по пътя на една необичайна инициатива – събират стари неонови надписи, останали по фасадите от „соца“, и ги реставрират. Макар това да е точния термин, друга удачна дума е „съживяват“.



Причините да обърнем внимание на този филм са няколко. Освен образец за добре изпипан документален разказ, филмът е изпълнен с настроение и ведрост, в контраст с депресията, която сме свикнали да лъха от българското кино. От този филм не мирише на ръжда и прах. Той се явява точка, която среща младежкия дух със забравата в пустотата на миналото.

Има нещо друго обаче, което издига „Светло бъдеще“ и го прави носител на нещо ценно и може би вечно. Той улавя духа на времето, докато търси духа на отминалото време. Стъпките на младежите, водени от любопитство си, очертават един мост между две епохи. По този мост, нишките на техните разсъждения изграждат смислово връзките между епохите, което пък отваря едни очарователни философски ниши.

И не на последно място, трябва да се отбележи оригиналността на заглавието на филма. Светло бъдеще или осветено бъдеще? И в преносния и в буквалния смисъл темата на филма си е намерила точното заглавие.