Филмите от периода 2000г – 2010г са особено специални за нас, първо, защото са голяма рядкост – почти като да намериш стар филм от 80-те, и второ, защото са на границата между старото и новото кино. Филми, създадени в подстъпите към „новото време“, което в момента го живеем и много добре го разграничаваме, но все пак и запазващи нещо добре познато. Онова време, когато бяхме по-млади, светлината беше по-контрастна, а търсенето на смисъл далеч по-пламенно и увлекателно занимание.

С тези отекващи думи навлизаме в света на Юрген. С естетика, съчетаваща елементи на чист киноразказ и кадри, тип found footage, филмът успява да ни подскаже, че в съзнанието на героя се случва нещо, което тепърва ще се разгръща и ще влияе на неговия житейски път. От описанието на филма, вече знаем какво го очаква – състояние на апория.

By The Grace of God е един нетрадиционен, разкрепостен филм, открехващ вратата към лудостта или същинското проглеждане за истината на света. Може би и двете. Колкото повече се гледа, толкова повече се размиват границите между реалното и нереалното, истинното от лъжовното. В първият момент се подготвяме за философския нагон на един мъж, навлизащ в криза на средната възраст, а в следващия се опитваме да разберем пред какво сме изправени.

Стилът на Ралица Петрова, режисьор на филма, чийто път в киното, вече оставя световна история зад себе си, се отличава и с някак по-суров, неподправен израз на киноезика. На моменти може да идва и малко натоварващ за съвременното око, свикнало на невероятни нива на педантичност в киното, но пък носи точно това чувство, че освободеност, за несъобразяване с порядки и политическа коректност, и също за навлизане в един хаотичен и много личен свят. Опит да ни покаже нещата такива, каквито са. А те са противоречиви и определено не така подредени, както ни се иска да бъдат.

А може би точно тогава се случва досега с божественото?! Там, където изчезват дори утвърдените дуализми на човешката природа като добро и лошо. Кое е правилно и кой решава кое е грешно? Как се утвърждават тези норми в матрици на поведение на огромни маси от хора, образувайки съвършен йерархичен социален резонанс? Какъв е смисъла на всичко това?!